МАЩЕРКА
Thymus vulgaris L.
Ботаническа характеристика
Мащерката е полухрастовидно многогодишно растение от сем.
Labitae. Родина на мащерката е западното Средиземноморие,
източна и Южна Италия. Отглеждано в култура, достига до
50-60 см височина. То е силно разклонено, корените са
дървенисти, цветовете са бледолилави до бели. Цялото
растение е силно ароматно.Съществуват много сортове мащерка
(над 300-400 вида), но най-комерсиалните са Английска
(Немска) и Френска . Английската мащерка е по-популярната от
двата сорта, гарантиращ минимум 1,2-2,5% етерично масло,
0,5% тимол и др. Мащерката се култивира широко в Мароко,
Испания, Франция, Португалия, Гърция, Израел, Алжир и
западните щати в Америка.
Биологични особености
Мащерката е растение на средиземноморския климат, поради
което е взискателна към топлината. При нашите условия тя се
развива добре, като за Северна България се препоръчва
отглеждането на Английската мащерка, който сорт издържа на
отрицателни зимни температури, без да се налага мулчиране на
растенията в полето, докато Френската мащерка може да
претърпи частични измръзвания в много студените и безснежни
зими.
Мащерката е чувствителна към светлината, особено в началния
период. Младите растения се развиват бавно и не понасят
засенчване.
Тя е сухоустойчиво растение. Изискванията и към почвената
влага са повишени само по време на разсаждането, но след
прихващането на растенията излишната влага затормозва
развитието на растенията.
Торене
Културата реагира много добре на торене с органични и
минерални торове. Подходящи за отглеждането и са участъците
с южно изложение, запазени от ветрове, със структурна и
отцедлива почва. Препоръчва се с дълбоката оран да се внесат
5 т оборска тор, 50 кг суперфосфат и 30 кг калиев сулфат на
1 дка площ, а така също по време на вегетацията - едно-две
подхранвания с амониева селитра по 10 кг/дка и суперфосфат -
20 кг/дка. Първото подхранване се прави рано през пролетта,
а второто - непосредствено след първия откос.
Сеитба
Мащерката се размножава със семена, от които се
произвежда разсад. Директната сеитба е възможна, като
разходът на семена е 100 гр/дка площ, но не се препоръчва,
т.к. първоначално растенията се развиват много бавно и е
изключително трудно да се поддържат площите чисти от
плевели.
Разсадът се изнася на открито през пролетта (в края на май)
или през есента (по-подходящият сезон, поради повишената
почвена влажност), на разстояние 50 см между редовете и
20-30 см между растенията.
Обработки
Мащерката в началния период се развива бавно и това
налага по-специални грижи, като на първо място е борбата с
плевелите. През първата година на вегетацията се правят 3-4
междуредови обработки, а в следващите години броят им се
намалява.
Реколта
По време на вегетацията се извършват няколко резитби, но
не по-малко от 3-4 на сезон. Изрязаните до корен растения се
завързват на връзки и се сушат на сянка.
Добиви
При спазване на технологичните изисквания, се добива
2000 кг свежа маса от декар. Рандеманът е 3,5:1, т.е. от
един декар площ се добиват 550-570 кг суха дрога. Окосената
суровина, предназначена за получаване на етерични масла се
подлага в свежо състояние на парна дестилация. Насажденията
се използват 4-5 години.
Болести и вредители
Културата се напада от тортикс лепидоптера, нематоди,
ризостония .
Агрозащита
Ние препоръчваме механичната борба с плевелите и
спазване на изискванията за органично производство. Но ако
сте решили да отглеждате мащерката по конвенционалния начин,
препоръчваме употребата на един от следните хербициди в
борбата с плевелите: Stomp, Sinbar, Forestil, Linuron,
Verstil. Подборът на хербицидите се извършва от специалист
по агрозащита и концентрацията се определя от него за всеки
конкретен случай.
Етерично масло от мащерка се получава чрез дестилация на
свежа или суха маса от листата и стръковете във фаза пълен
цъфтеж на растението. При дестилация на суха дрога се
регистрират загуби в рамките на 18% по сравнение с
дестилацията на свежа дрога.
Съдържанието на масло в сухата дрога е 2,5%, като се състои
предимно от тимол (до 30%), карвакрол, п-цимол, у-терпени,
борнеол, парацимен и линалол, дъбилни вещества, големи
количества минерални соли и мн.др.То представлява
лекоподвижна безцветна или светложълта течност с приятен
аромат и остър парлив вкус.
