ДЕВЕСИЛ
Levisticum officinale L.
Ботаническа характеристика
Левистикумът е многогодишно тревисто растение с дебело
кафяво коренище с дължина 26-30 см и дебелина 1-2 см.
Достига до височина 150 см. Цъфти през втората година на
засаждането, като през първата година образува листна
розетка и коренище, а през следващата и нататък - цветоносно
стъбло, цветове и семена. Стъблото е право, кухо, гладко, с
восъчен налеп, разклонено.
Цветовете му са жълто-зелени. Семената са сламеножълти,
овално-елипсовидни, събрани по две заедно (диакени),
разсипват се при узряването. От едната страна са плоски, а
на външната имат 3 надлъжни ръба. 1000 броя семена се
съдържат в 4,6 грама. В 1 кг - семена 350000 броя.
Кълняемост 83-86%, запазва се 3-4 години. Семената узряват
през втората половина на юли-началото на август.
Агрономическа характеристика
Културата изисква слънчеви и влажни места, но не е
капризна към вида почви - по принцип се развива на всякакъв
вид почви. На едно място е рентабилно да се отглежда 3-4
години, като през първите две се прибира само зелената маса,
а през третата или четвъртата се вадят корените.
Левистикумът не понася атмосферно и почвено засушаване.
Препоръчва се следния режим на подхранване с торове:
-
С есенната оран се внасят
2-3 тона отлежал оборски тор, 40-50 кг суперфосфат и
30-40 кг калиев сулфат на декар.
-
С предсеитбената
обработка непосредствено преди разсаждането се внасят
25-30 кг амониева селитра на декар.
-
По време на вегетацията
растенията се подхранват с 12-15 кг амониева селитра и
15-20 кг суперфосфат на декар.
Разсаждането на постоянно място се извършва през есента или
рано напролет. Какви са особеностите на есенното и
пролетното разсаждане?
При есенното разсаждане се печели една година в развитието
на културата, т.к. веднага от пролетта на следващата година
растението започва развитие на цветоносно стъбло и семена.
По този начин стопанинът приближава добивът на продукцията с
една година.
При есенното разсаждане се пестят средства за окопаване,
т.к. почти няма плевели, а в същото време до настъпването на
студовете през декември растението е успяло да се вкорени
добре и не съществува опасност от големи загуби, още повече,
че културата е издържлива на застудяване.
Нашият съвет е да се прибягва до пролетно разсаждане тогава,
когато се цели етапност в производството на културата,
особено ако се залага на големи площи.
Готовият разсад (прибл. 70-дневен) се разсажда на открито
през октомври, а ако времето позволява е възможно
разсаждането до средата на ноември или рано напролет - през
март.
Разсаждането се прави редово на разстояние 50-60 см между
редовете и 15-20 см между растенията. С колче в браздата се
прави дупка за всяко коренче, като се заравя на дълбочина,
колкото е било в разсадната леха, после около него пръстта
внимателно се утъпква и обилно се полива. В никакъв случай
не бива да се засаждат растенията на по-голяма дълбочина,
отколкото са били в разсадната леха, защото загиват!
Грижите по време на вегетацията включват освен торенето и
две окопавания, целящи унищожение на плевелите и две
напоявания за целия вегетационен период.
Прибиране на реколтата
Листата и младите клонки се берат няколко пъти, когато
достигнат дължина 15-16 см, което обикновено става през
юни-август. Добивът на свежа маса е 3-4 тона от декар, а
рандеманът е 5,5:1, т.е. сухата дрога е 700-720 кг/дка.
Препоръчва се коренът да се вади на третата или четвъртата
година, т.к. тогава дава най-добри добиви, не по-малко от 5
тона сурови корени, при рандеман 3:1.
След изваждането, корените се измиват добре, режат се на
по-малки парчета и се сушат на сянка.
Етерично масло
Добивът на етерично масло е:
-
От корени – 0,33%
-
От стъбла – 0,1%
-
От листа – от 30%
-
От съцветия – 0,39%;
-
От семена – 16%.
Неприятели
Културата се напада само от листни въшки, като за
борбата с тях препоръчваме употребата на фосдрин 120-150
гр/дка/100 литра вода.
