ПЕЛИН
Съществуват над 400 вида пелин. Различните видове съществено
се различават един от друг. Ще разгледаме няколко вида
пелин, които се използват както като ароматни (подправъчни)
растения, така и за извличане на етерични масла и екстракти
за хранителната, фармацевтичната и козметично-парфюмерийната
индустрии.
Artemisia scoparia w.k.
Този вид пелин се среща като диворастящо растение в големи
местонаходища в Средна Европа, Балканския полуостров, Мала
Азия и Иран. Расте в полетата, ливадите, покрай пътищата и в
речните долини.
Ботаническа характеристика
Пелинът има средно дебел корен, прав и вертикален. Стъблото
е единично, право, високо до 1,2 м, в средата и горната си
част силно разклонено. Цветовете са събрани в класовидна
метлица. Семената са плоски, 1000 бр-0,12 гр.
Биологични особености
Това растение предпочита хълмисти склонове, субпесъкливи или
песъкливи до каменисти почви. То е сухоустойчиво и
светлолюбиво. Масовият цъфтеж настъпва в края на август, а
семената узряват през ноември.
Размножаване и агротехника
Този вид пелин се размножава по два начина: чрез директна
сеитба на семената или се разсажда чрез предварително
отгледан разсад.
Почвата се изорава дълбоко, след това се бранува и пак се
изорава по-плитко. Едновременно с втората оран в почвата се
внасят 20 кг/дка суперфосфат, 10-15 кг/дка калиева сол, а
преди засяването нивата се култивира.
За директната сеитба разходът на семена е 200-300 гр/дка.
Семената се засяват рано напролет, като се покриват с почвен
слой, не по-дебел от 1 см. Междуредовото разстояние е 70 см.
Разходът на разсад за един декар е 3550 бр. при разходна
норма 70 см между редовете и 40 см между растенията.
През вегетацията грижите за растенията се състоят в редовно
поддържане на почвата рохкава и чиста от плевели.
През втората година грижите за насажденията започват през
март с култивиране на междуредията, прекопаване на почвата
между редовете и подхранване.
Прибиране на реколтата
Събират се стръкове във фаза масов цъфтеж. Стръковете се
режат на височина 20-30 см от повърхността на почвата.
Дрогата се суши във вид на стръкове на сенчесто и проветриво
място.
Добиви
Добивът на свежа маса е в рамките на 800-1000 кг свежа маса
или 200-250 кг сухи стръкове от един декар.
Добивът на етерично масло е 0,4-0,7% от свежата маса. За
получаване на етерично масло свежата дрога се вкарва за
водна дестилация непосредствено след окосяването на
стръковете.
Съдържание на активни вещества
В етеричното масло се съдържат пинен – 40%, пирцен –
10%, метилховикол, евгенол. Маслото има мускатно-карамфилен
аромат
Използва се в хранителната и козметичната промишленост.
Artemisia balchanorum кrasch.
Този вид пелин е силно разклонено полухрастовидно растение,
което достига до височина 0,80 м и широчина на храста 50-60
см. Неговите местанаходища са най-вече в Туркменистан,
Молдова и Армения.
Ботаническа характеристика
Този вид пелин е многогодишно полухрастовидно растение.
Стъблата му в основата си са вдървесинени. Семената му са
много ситни – 1000 бр.- 0,3 грама.
Биологични особености
Растението се отглежда на едно място 10-15 години.
Началото на вегетацията му започва през февруари-март, а
бутонизацията – през юли. През първата година на
разсаждането цъфтежът настъпва през октомври. Опрашва се
кръстосано чрез вятъра и насекомите. Цветовете му са
двуполови. Семената през първата година узряват през
декември. Семената покълват при температура 10-12 гр.С. През
фаза бутонизация ръстът му се забавя и именно през този
перод завършва натрупването на етерични масла в растението.
Този вид пелин е изключително некапризен към условията на
отглеждане. Характеризира се със силна сухоустойчивост и
студоустойчивост. Той издържа до 30 гр.С под нулата. Почти
не е поддатлив на заболявания и не се напада от вредители.
Размножаване и агротехника
Пелинът от този вид може да се размножава чрез директна
сеитба през февруари с разходна норма на семена 250-300
гр/дка, обаче най-сигурният начин на размножаване е чрез
предварително отгледан разсад. Разсадната норма е 100 см
между редовете и 40-50 см между растенията. Необходими са
около 2500 бр. разсади за един декар. При разсаждане
корените леко се подрязват, а кореновата шийка следва да
остане на дълбочина 5-6 см под повърхността на почвата.
Прибиране на реколтата
Стръковете се режат във фаза масов цъфтеж на височина 10-12
см от повърхността на почвата. Свежата дрога се суши на
сянка в проветриви помещения.
Добиви
През първата година добивите са в рамките на 150-200 кг/дка
свежа маса, а от втората – 1000 кг/дка. Рандеманът е
приблизително 4:1.
Етеричното масло може да се извлича както от свежата, така и
от сухата дрога. Съдържанието му в свежата е 1-2№, а в
сухата – 1,8-3,3%. Отпадъчният материал е чудесен фураж, в
който количеството протеин е 14%, а мазнините – 5,8%.
Използване
Стръковете на този вид пелин имат силен и устойчив цитрусов
аромат. Етеричното масло се използва в парфюмерийната
промишленост. Дрогата се използва за производството на
тонизиращи напитки и добавки към висококачествени вермути и
вина.
ЕСТРАГОН
Artemisia dranunculus l.
Разпространение
Този вид пелин, силно различаващ се от другите видове и
известен повече като тарос или естрагон, обитава в диво
състояние Европа, Мала и Средна Азия, Монголия, Северен
Китай, Южен Сибир и Далечния Изток. Расте по бреговете на
реките и по-ниските степни места. Култивира се на големи
площи във Франция и Италия, в по-малки количества – в САЩ.
Ботаническа характеристика
Естрагонът е тревисто растение с дебело коренище, от което
излизат странични коренови издънки. Отглежда се на едно
място 4-5 години. Височината на стъблата е до 1,5 м.
Семената са дребни – 1000 бр.-0,3-0,5 гр.
Биологични особености
Естрагонът цъфти през юни-август, като масовият цъфтеж
настъпва в средата на юли. Семената узряват през
септември-октомври като запазват своята кълняемост 2-3
години.
Това растение понася много добре пролетните и есенните
слани. Вегетацията в по-топлите страни започва в края на
февруари. Естрагонът е светлолюбив: при засенчване губи
аромата и намалява съдържанието си на етерично масло.
Предпочита рохкави, богати на хумус карбонатни почви.
Размножаване и агротехника
Съществуват сортове естрагон, които могат да се размножават
със семена, но има и такива, чиито семена са стерилни и
затова се размножават само вегетативно чрез вкореняване на
стъблени резници или разделяне на коренищата.
Понеже растението се отглежда 4-5 години на едно място,
площта, на която то ще се отглежда, се нуждае от много добра
обработка. Първоначално се прави дълбока оран през есента, с
която се внасят минерални торове, както следва: 4-6 т/дка
оборски тор, суперфосфат 30-40 кг/дка, калиев тор 12-15
кг/дка и амониев сулфат 15-20 кг/дка.
Разсадната норма е 70 см между редовете и 40-70 см между
растенията. За един декар са необходими 3550 разсада. През
първата година на отглеждането растенията достигат височина
1,5 м, а през втората те започват да се разрастват
интензивно в широчина, като образуват множество силно
разклонени стъбла.
През вегетацията насажденията се нуждаят от 3-4 култивирания
между редовете и 2-3 окопавания между растенията. Ежегодно
се подхранват с 20-30 кг/дка суперфосфат, 8-10 кг/дка калиев
тор и 10-12 кг/дка амониева селира. Тези торове се вкарват
по време на първото пролетно култивиране.
Прибиране на реколтата
През първата година реколтата се прибира еднократно
непосредствено преди цъфтежа. През следващите години младите
връхчета се косят 3-4 пъти през вегетацията на височина
10-15 см от повърфността на почвата.
Добив
Добивът е 2-2,5 тона/дка смежа маса, като рандеманът е 4:1.
Дрогата се суши на сенчесто и проветриво място.
За производството на етерично масло растенията се косят във
фаза цъфтеж. Преработват се в свежо състояние. Етеричното
масло от естрагон е жълтеникаво на цвят и има много
характерен аромат. Съдържа метилхавикол, сабинен до 85%,
оцимен и др. Има високо съдържание на витамин С – 190 мг%,
каротин – 15 мг%.
Artemisia annua l.
Разпространение
Естествените местонаходища на този едногодишен вид пелин са
Северна Америка, Япония, Централна Европа,
Средиземноморието, Иран, Монголия и мн.др. В много страни се
култивира.
Ботаническа характеристика
Този вид пелин достига височина до 2 м. Стъблото му е право,
голо, в началото на вегетацията е зелено, а към края – тъмно
виолетово. Семената са много ситни – 1000 бр. – 0,5-0,6 гр.
Те запазват своята кълняемост 2 години.
Биологични особености
Този пелин се отличава със сухоустойчивост и висока степен
на устойчивост към заболявания и вредители. Цъфти през
август-септември.
Размножаване и агротехника
Подходящи предшественици за това растения са пшеницата и
ранните окопни култури. Размножава се чрез директна сеитба
на семената при норма 300 гр/дка и растояние между редовете
70 см рано напролет.
Площите, предназначени за неговото отглеждане се изорават на
дълбочина 25-27 см, брануват се и се култивират.
Едновременно с оранта се внасят торове: 30-40 кг/дка
суперфосфат, 15-20 кг/дка калий и амониева селитра 15-20
кг/дка. Семената се заравят със слой почва не по-дебел от
1,5 см. Семената покълват за 6-9 дни. Активният растеж
започва през първата половина на юни. Почвата се поддържа
рохкава и чиста от плевели.
Прибиране на реколтата
Коситбата се извършва във фаза масов цъфтеж, като растенията
се режат на височина 30-35 см от повърхността на почвата.
Стръковете се сушат на сянка, ако ще се продават във вид на
суха дрога.
За извличането на етерично масло се преработва свежата маса
непосредствено след прибирането на реколтата. Съдържанието
на етерично масло в свежата дрога е както следва: в
цветовете – 1,8%, в листата – 0,2%, в стъблата – 0,03%. То е
безцветно или слабо жълтеникаво на цвят и съдържа камфен,
мирцен, пинен, цинеол, артемизиакетон, камфор, борнеол,
оцетна и маслена киселини.
ГРАДИНСКИ ПЕЛИН
Artemisia abrotanum l.
Разпространение
Този вид пелин е разпространен на огромни площи почти
навсякъде в света.
Ботаническа характеристика
Този пелин е многогодишно полухрастовидно растение, високо
до 1,5 м с вдървесинен и дебел корен.
Биологични особености
Градинският пелин е топлолюбиво растение. Започва да
прораства в края та април – май, като вегетацията му
продължава до първите слани. Цъфти през септември-октомври,
а семената му узряват през ноември-декември и то само в
страните с по-топъл климат.
Размножаване и агротехника
Размножаването му за промишлено производство е най-подходящо
чрез разсаждане на предварително произведен разсад, който се
изнася в нивата или през пролетта-април, или през есента –
октомври. Разсадната норма е 70 см между редовете и 30-40 см
между растенията. За един декар са необходими 4700 бр.
разсади.
Прибиране и реколта
Стръковете се режат на височина 30-40 см от повърхността на
почвата, листата се шмулят веднага след окосяването и се
сушат на сянка или в сушилня при температура 45 гр.С След
изсушаването сухата дрога придобива изключително приятен
аромат на лимон и напълно губи горчивия си вкус.
МОРСКИ ПЕЛИН
Artemisia maritima l.
Разпространение
В България този вид пелин е разпространен по Черноморието и
по бреговете на Дунав.
Ботанически особености
Морският пелин е многогодишно полухрастовидно растение.
Стъблата му са разклонени от основата, вдървесинени,
жълтеникаво-зелени, високи до 80 см.Това растение цъфти през
август-септември и излъчва специфичен аромат.
Биологически особености
Морският пелин не е взискателен към топлината, влагата,
торенето и поливането, поради което се отглежда с минимален
разход на средства и труд.
Размножаване и агротехника
Този вид пелин не се нуждае от специални обработки и те
по нищо не се различават от по-горе разгледаните. Размножава
се чрез директна сеитба на семената при норма 500-600 гр/дка
или чрез предварително отгледан разсад. Растенията се
разсаждат на 70 см между редовете и 30-40 см между
растенията. За един декар площ са необходими 4700 бр.
разсади.
Прибиране на реколта
Берат се неразтворените цветни кошнички от края на август до
средата на септември – от появата им до началото на цъфтежа.
Жънат се горните части на растенията на височина 20-30 см от
върха надолу.
Окосените стръкове се сушат много бързо в сушилни, за да не
се разтворят цветните кошнички. След изсушаването се очукват
или оронват и се пресяват през сита за да се отделят само
кошничките. От 10 кг свежи стръкове се получав 1 кг цветни
сухи кошнички.
Добив
През първата година добивът е 120-130 кг сухи цветни
кошнички от един декар, а през следващите – 180-200 кг.
Съществува български сорт “Китен”.
Съдържание
Морският пелин съдържа около 1% етерично масло, богато на
туйол, 0,6-3,5% сантонин, глюкозидите абсинтин и абсинтинин,
дъбилни вещества, витамин С и др.
БЯЛ ПЕЛИН (ОБИКНОВЕН)
Аrtemisia absinthium l.
Особености на растението
Белият пелин е многогодишно тревисто растение. Стъблата
му са изправени, силно разклонени, вдървесинени в основата,
власинчести, сиво-бели, високи до 1,5 м. Листата и от двете
страни са сиво-зелени. Растението цъфти през юли-август. То
излъчва специфичен аромат и има горчив вкус.
Употребяема част
Използват се стръковете на белия пелин – Herba Artemisae
absinthi.
Съдържание
Всички части на растението съдържат до 0,5% етерично масло,
богато на туйони и туйол,феландрен, кадинен, азулен и др.,
горчивото вещество абсинтин, смоли, дъбилни вещества и др.
Агротехника
Както и другите видове пелин, и белият пелин е невзискателен
към условията на отглеждане, топлина и влага на почвата,
поради което се отглежда с минимални разходи. Разходната
норма на семената при директна сеитба е 500-600 гр/дка, а
необходимият брой разсади при размножаване чрез разсаждане е
4700 броя на декар при разстояние 70 см между редовете и 40
см между растенията.
Добивите от белия пелин във вид на сухи стръкове е
приблизително 180 кг през първата година и над 350 кг през
втората и следващите.
Време и начин на бране
Беритбата се извършва през юли-август по време на
цъфтежа, като се отрязват облистените разклонения с цветни
кошнички на 25 см от върха надолу. Навързват се на хлабави
китки и се сушат окачени на телове под навес без пряк достъп
на слънчева светлина
Рандеманът е 3,2:1
