ЦИМИЦИФУГА
Cimicifuga racemosa Nutt.

Ботаническа характеристика
Това интересно растение произхожда от Северна Америка, но е чудесно адаптирано като културно в много други места на света – от Русия през Западна Европа до Азия. Цимицифугата е многогодишно коренищно тревисто растение, което достига на височина до 1,5 метра, а в диаметър – до 60 см. Коренището му е силно развито, а корените са едри. Листата на цимицифугата са големи, по краищата назъбени, яркозелени и много красиви.



Цветовете са бели със силен и приятен аромат на пчелен мед, събрани в громодни класовидни съцветия, дълги до 80 см. Растението цъфти от юли до септември, като цветчетата се разтварят постепенно – отдолу нагоре.

Цимицифугата е изключително непретенциозно растение, което расте както на слънчеви, така и на полусенчести места. Тя няма определени изисквания към почвата и водния режим.

Размножава се вегетативно, чрез разделяне на коренищата рано през пролетта или чрез разсади, които се разсаждат през есента. Семената губят много бързо кълняемостта си. Растенията, получени от семена цъфтят през втората година на живота си.

На едно място цимицифугата се отглежда 5-6 години.

Между растенията трябва да има разстояние от 50-60 см. Билката се развива най-добре когато е на полу-сянка и вирее добре на бедни, кисели и каменисти горски почви. Най-добре е когато се отглежда на плодородна и влажна горска почва.

Добивът от декар е около 350 кг сухи корени.

Стивън Фостър определя това растевие в Herbal Renaissance /Билков Ренесанс/, като местно американско, което помага при женски проблеми и е в помощ при раждане. Университетите едва сега започват изследването му като земеделска култура.”Центърът за нови посеви” към университета в Кентъки, оглавяван от Р. Тери Джоунс и “Департаментът по градинарство” започнаха оценяването на няколко диворастящи вида билки за комерсиално производство. Цимицифугата е включена в студията “ Местни растения и неизползвани диворастящи видове”. Джоунс публикува полезен наръчник за отглеждането на това растение от семена и от кореново разделяне /включени са още жен-шен и хидрастис /.

Най-голямото изследване на този вид билка е направено през 2001 г. от “Център за фиторастителни и фитохимични изследвания”, съвместно с Университета на Мисури, Колумбийския университет и Ботаническата градина в Мисури. На различни места се отглежда билката, при различни условия, използват се рзлични фитохимикали, за да се види къде добивите ще са най-добри. Резултатът ще е на лице през 2002 г.

Докато Университетът в Кентъки отбелязва, че билката се отглежда трудно от семена, защото те никнат много трудно и трябва да са абсолютно пресни, Фостър казва, че никненето става бързо и лесно: Като повечето многогодишни, процента на кълняемост може да бъде много нисък.