БОЯДЖИЙСКИ БРОШ
Rubia tinctorium L. var iberica C.Koch

Ботаническа характеристика
Бояджийският брош принадлежи към сем.Rubiaceae. От неговото коренище се добива растителна боя. Брошът има многогодишно коренище, заради което се отглежда, а от него ежегодно се образуват незимуващи, пълзящи четириръбести стъбла, дълги 0,6-1 м с ланцетовидни листа, покрити с власинки. Цветовете му са зеленикаво-жълти. Цъфти през юни-юли, а семената му узряват от август до октомври. Като култура брошът се отглежда като многогодишно растение.



Култивиране
Бояджийският брош вирее добре на дълбоки, рохкави и плодородни почви, със значително съдържание на вар и хумус. Подходящи са и леките, дълбоки, достатъчно влажни песъкливо-глинести почви.

Растението изисква значително торене, поради слабата усвояемост на кореновата му система. Понася добре и пресен оборски тор.

Предпочитан предшественик за това растение са окопните култури.

Основната обработка на площите, предвидени за отглеждане на брош са стандартните обработки – дълбока оран 27-30 см, окопаване през вегетацията и то само през първите две години, загърляне през есента, което е задължително, т.к. се прилага за да се зарови долната част на стъблото, като по този начин то се лишава от хлорофил и добива желания жълт или червен цвят.

Размножаването на бояджийския брош става по два начина: чрез семена и чрез коренови резници.

Семената, събрани от растения, отглеждани в България, са неподходящи, т.к. нашата географска ширина не им дава възможност да доузреят. Рихтерс предлагат семена за бояджийски брош на цена 403 щ.д. за 1 килограм.

Кореновите резници следва да са дълги 15-18 см и се насаждат под плуг или на гнезда на разстояние 30 см между редовете е 15-20 см между растенията на дълбочина 8-10 см.

Изваждането на коренищата става в края на втората година, но е възможно и през третата. Изваждането става с лопати през февруари-март или есента преди сланите.

Извадените корени се почистват от пръстта и без да се мият се сушат на място на тънък слой под навес или в сушилни при температура 45 гр.С.

Добре изсушените корени се чупят при огъване. Трябва да са жълто-червени на цвят.Следва да се знае, че от диворастящите растения предимно се добиват коренища, а от култивираните – корени. Корените и коренищата се режат на дълги извити парчета и дебелина 3-18 мм. Те имат слаб специфичен аромат, първоначално имат сладникав вкус, който впоследствие става горчиво-стипчив. Поставени във вода, те я оцветяват в червеникаво-кафеникав цвят. При напречно срязване се забелязва червено-кафява кора и оранжева или керемидена дървесина.

Влажността на сухите корени и коренища не бива да надхвърля 13%. Трайността на сухата дрога е 2 години.

Химичен състав
Дрогата от бояджийския брош съдържа: окси- и оксиметилантрахинони (5-6%), от които основните са рубиретриновата киселина, агликон
луцидинът, рубиадингликозидът. Надземната маса и коренищата съдържат асперулозид и множество органични киселини, а така също и рутин.

Добивите от култивиран бояджийски брош са 300-400 кг сух корен/дка.

Зелената маса от втората година може да се коси, т.к. е много добър фураж за животните.