БЕНЕДИКТИНСКИ ТРЪН, ПРЕСЕЧКА
Cnusus benedictus L.
Ботаническа характеристика
Бенедиктинският трън е едногодишно тревисто растение, което
има силно разклонено още от основата стъбло. Листата на
растението са продълговати, двойно назъбени, с шипове по
издадените части и силно изразено жилкуване. Цветовете на
растението са разположени по върховете на стъблата и
разклоненията им, като също имат шипове. Бенедиктинският
трън цъфти през май-юни.
Употребяема част
Събират се стръковете заедно с приземните листа.
Съдържание
Дрогата от бенедиктински трън съдържа кницин, слузни и
дъбилни вещества, смоли, горчиви вещества, етерично масло и
ензими, които пресичат млякото.
Агротехника
Растението вирее добре на почви с рН 6,5-8,4, без особени
изисквания към тяхната структура. Отзивчиво е на торене с
оборски тор, който се внася с основната обработка (оран на
28-32 см дълбочина), в рамките на 2-4 т/дка и на подхранване
по време на вегетацията с комбиниран тор (калий, фосфор и
азот)- 30-40 кг/дка. Това растение се засява директно, като
разходната норма на семена е 800-1000 гр/дка. Семената се
засяват на разстояние 60-70 см между редовете и 15-20 см
между растенията. Кълняемостта на семената се запазва 3
години и са сравнително едри. Семената се засяват с
редосеялка, като се покриват с 1,5 см почвен слой рано през
пролетта – средата на март – средата на април. При
благоприятни климатични условия семената започват да
покълват след 10-12 дни. Веднага след поникването се
окопават на ръка между растенията и механизирано
междуредията. Ако се налага растенията се прореждат. По
време на цялата вегетация насажденията ще се нуждаят от поне
още едно ръчно и едно механизирано окопаване.
Прибиране на реколтата
Бенедиктинския трън се коси или на ръка, или с механична
косачка, което е препоръчително, т.к. растението е бодливо и
доста неприятно при допир. Стръкове се косят на височина
8-10 см от повърхността на земята във фаза начален цъфтеж в
сухо и топло време.
Сушене и заготовка
Дрогата се суши на сухо, проветриво и сенчесто място
насипно на слой, не по-дебел от 10 см върху скари или във
вид на китки, окачени на телове, или в сушилня на
температура, не по-висока от 50 гр.С. След изсушаването
дрогата се балира и съхранява в сухо, сенчесто и проветриво
помещение.
Рандеманът е 7:1.
Добиви
Добивите от това растение са доста високи и могат да
достигнат 700 кг сухи стръкове от един декар. Средният добив
е в рамките на 350-550 кг/дка.
