ИСОП
Hyssopus officinalis L.

Ботаническа характеристика
Исопът е полухрастовидно, високо 70-80 см и с диаметър 60-70 см многогодишно растение. Коренът му е дървенист, стъблата са четириръбести, разклонени, почти голи. Листата му са ланцетни, а цветчетата дребни, разположени по 3-7 в пазвите на листата и образуват класовидни съцветия.



Исопът е некапризно и сухоустойчиво растение. Леко понася много ниски зимни температури, като предпочита открити слънчеви места и не понася осолени и блатисти места.

Агротехника
Почвата, на която ще се отглежда исопът, се изорава през есента на дълбочина 27-32 см, като едновременно с това се внасят при необходимост 10 кг/дка калиев тор и 20 кг/дка суперфосфат. Проз пролетта се бранува и култивира. По време на вегетацията, след първия откос, насажденията се подхранват с 10-12 кг/дка амониева селитра. През изключително сухи години се препоръчват 1-2 поливки.

Размножаване
Ако растението се размножава чрез разсади, то започва да цъфти още през първата година. Ако се размножава чрез директна сеитба на семена – цъфтежът започва от втората година. Разсадната норма е 5000 бр. разсади за един декар, при спазване на разстояние 70х30 см.

Прибиране на реколтата
Исопът се бере във фаза пълен цъфтеж. При по-късно прибиране, количеството на етеричното масло рязко намалява. На едно място исопът се отглежда 5-6 години.

Добиви
От един декар се добиват 200-350 кг сухи стръкове. Добивът на етерично масло е 3,5-4,5 кг от един декар. Исопът се суши на букети в сухи и проветриви сенчести помещения.

Исопът е отличен медонос, като добивите на мед са в рамките на 4-6 кг от един декар. Той се използва така също за привличане на пчелите при роене. Медът от исоп е ценен и се отнася към изисканите видове.