ГОРОЦВЕТ
Adonis vernalis L.
Внимание!
Растението е отровно!
Ботаническа характеристика
Гороцветът е многогодишно тревисто растение от сем.лютикови.
То има многоглави къси, с множество еднакво дебели брадести
корени от долната страна, ръждивокафяви коренища. От
пъпките, разположени по корените израстват през всяка година
по няколко стъбла, които образуват туфа. Стъблата са покрити
с власинки, високи са до 40 см и имат плитки надлъжни
бразди. Към върха на стъблото се разклоняват. Листата на
гороцвета са пересто нарязани, цветовете са едри, ярко жълти
и разположени по един на върховете на стъблата и
разклоненията. Растението цъфти рано през пролетта.
Употребяема част
От гороцвета се събират стръковете – herba Adonidis
vernalis, които се събират по време на цъфтеж заедно с
цветовете.
Съдържание
В гороцвета се съдържат глюкозидите цимарин и адонитоксин,
сапонини, фитостерин и алкохолът адонит.
Агротехника
Гороцветът е некапризно и силно сухоустойчиво растение,
което предпочита варовити и суховати почви, които обаче
трябва да са много добре обработени и чисти от плевели. Ако
почвата , на която сте решили да отглеждате гороцвет не е
варовита, следва да се варува допълнително. Най-подходящи
райони за отглеждане на гороцвет са полупланински и
планински ниви, с лек наклон и южно изложение с варовита
слабо кисела или неутрална почва.
Проблематично е единствено размножаването на гороцвета,
който следва да се размножава само чрез разсади, т.к.
младите растения се нуждаят дълго време – не по-малко от 6-8
месеца от специални грижи в разсадни лехи. За един декар са
необходими 6680 растения при норма 60х25 см.
Гороцветът не се нуждае от торене, но би се отразило добре
на реколтата, ако едновременно с основната обработка внесете
в почвата по 2 тона добре угнил оборски тор на декар.
Освен една дълбока оран на 28-30 см дълбочина, площите, на
които ще се отглежда гороцвет, се нуждаят от едно дискуване
или култивиране през пролетта, преди разсаждането на
растенията. По време на разсаждането следва обилно да се
полеят разсадите и след прихващането им, растенията повече
не се нуждаят от допълнително поливане.
По време на вегетацията насажденията се култивират най-малко
два пъти механизирано в междуредията и три пъти се окопават
между растенията, за да не се допусне заплевеляване на
площите, което ще се отрази неблагоприятно на развитието на
растенията.
Прибиране на реколтата
Брането на стръковете става във фаза начало на цъфтежа и
само в сухо и топло време, задължително след вдигането на
росата. Изрязва се цялата надземна част на височина не
по-малко от 10 см от повърхността на земята. Ако се изреже
по-долу, растението може да загине и не би могло да се
възстанови. Освен това следва младите стръкове да не се
събират, за да може растението да заложи пъпки и да продължи
своето развитие.
Сушене и заготовка
Окосените свежи растения се правят на не много дебели
китки и се окачват с цветовете надолу в сухи и проветриви
сенчести помещения колкото може по-бързо за изсушаване.
Могат да се сушат и насипани върху рамки на специални
стелажи или върху дървени скари на пода, но първият начин е
най-препоръчван. Сухата дрога от гороцвет трябва да е със
запазен зелен цвят . Ако се използва сушилня, температурата
в нея не бива да надвишава 40 градуса С.
След изсушаване дрогата се балира и опакова в зебло.
Добиви
От един декар през първата година се получават 120-150
кг сухи стръкове, а от втората година насетне- не по-малко
от 350-450 кг. Рандеманът е 5:1.
