ЛЕЧЕБНА ПИЩЯЛКА
Angelica archangelica officinalis Hoffm.

Ботаническа характеристика
Ангеликата е двугодишно растение. Отглежда се заради коренището, което е дебело, късо, с множество придатъчни корени, като в долната си част постепенно преминава в главен корен. В ликовия слой на корена, в особени каналчета, се съдържа етерично масло, размесено със смоли. Стъблото е високо около 1 метър.



Лечебната пищялка, както е известна у нас още ангеликата, произхожда от Евразия, но се отглежда с комерсиални цели в много страни: Белгия, Германия, Франция и някои др. Растението е известно като европейска ангелика. Тя изисква умерено-топло изложение и средно-влажна рохкава почва, най-добре песъкливо-глинеста или льосова. Препоръчва се нейното отглеждане в Зона 5 при темп.до 19 гр.С Пищялката предпочита влажните почви, с киселинност рН от 4,5 до 7,3. Предпочитан за ангеликата предшественик са окопните култури.

Обработката на почвата включва на първо място много грижлива задължителна зимна оран, като се препоръчва пролетно разсаждане. Дълбочина на оранта 27-30 см.

Ако растението ще се разсажда през есента, се препоръчва и едно култивиране на дълбочина 7-8 см, а ако ще се разсажда през пролетта, се провежда още една допълнителна пролетна оран на дълбочина 14-16 см и последващо брануване.

Семената на ангеликата губят много бързо своята кълняемост (8 месеца), поради което следва да се набавят гарантирано пресни семена.Цената на 1 кг семена от Рихтерс е 140 щ.д.

Растението се разсажда при норма 50-60х30-45 см., като са необходими 5 500-6 000 бр. разсади за един декар.

Грижите през вегетацията се състоят в задължителни окопавания, чийто брой се определя от степента на заплевеленост на площта и поливане поне два пъти през вегетацията. Появилите се през първата година съцветия се изрязват, за да не отслабват корените.

Преди разсаждането е задължително торенето с 1-1,5 т оборски тор/дка и минерални торове: 10-15 кг амониева селитра, 20-30 кг суперфосфат и 5-10 кг калий на декар. Повишената влажност значително повишава добивите.

Рано през пролетта на втората година, старите миналогодишни стъбла се отстраняват.

Корените се вадят през късна есен на втората или ранна пролет на третата година. Мият се, режат се, но не се цепят и се сушат добре. Изсушените корени на ангеликата имат много висока хигроскопичност, ето защо, в непосредствена близост до тях в складовото помещение се слагат съндъчета с негасена вар!

Добивите на сухи корени от ангелика са в рамките на 120-250 кг/декар.

Листата се берат като подправка, което става веднага след прецъфтяването.

Най-много етерично масло в корените се съдържа една седмица преди цъфтежа – 0,75-1% от сухи и 0,35-0,5% от свежи корени.Етерично масло се извлича и от семената и корена на ангеликата.Съдържанието му в семената е 1,5%, а в корените съдържанието на масло е по-ниско – 0,1-0,4%. Ако се дестилират раздробени сухи корени, добивът на масло се увеличава с 25%, но за сметка на това пък, качеството на етеричното масло от свежи корени е по-високо.

Маслото от пищялка съдържа най-вече феландвен.

Маслото от ангелика се използва в производството на ликьори като бенедиктин и шартрьоз, добавя се в джина и вермута, в тютюневата промишленост, сладкарството, като ароматизатор за производството на бонбони и пр.

Препаратите, които се получават от ангеликата са малка, но важна част от билковата, сладкарската, винено-спиртната и тютюневата индустрия на Франция. Маслото от ангелика е много скъпо и има много широка употреба.

Ангеликата е добър медонос. Добивите от един декар на мед са в рамките на 9-10 килограма.