ЧЕРВЕН КАНТАРИОН
Erythrea centaurium Rafn.
Centaurium minus Moench
C. umbellatum Gilib

Внимание! Растението е забранено за събиране в естествените му местонаходища!

Ботаническа характеристика
Червеният кантарион е едногодишно или двугодишно тревисто растение с тънък корен. Стъблото е ръбесто, голо, разклонено само в горната си част. Достига на височина 40 см. Листата са дребни, заострени. Цветовете са розово-червени, събрани в съцветия по върховете на стъблото и на разклоненията му.Растението цъфти от юни до август, а семената узряват през август. През първата година растението образува само приземна листва розетка, а стъбло – през втората година.



Употребяема част
Събират се стръкове от червен кантарион /Herba centaurii/, заедно с листата и цветовете му във фаза цъфтеж.

Съдържание на полезни вещества
Растението съдържа горчивият гликозид еритаурин, негорчивият квертиамарин и флавоновият гликозид центаурин, етерично масло, смолисти вещества, фитостерин, витамин С и др. В света това растение е познато и под името “Европейска панацея” и се цени изключително високо на пазара на билки в световен мащаб. Поради това червеният кантарион е изключително изгодна за култивиране билка, още повече, че е забранена за събиране в диво състояние!

Химичен състав
В червения кантарион се съдържат: 0,6-1% алкалоиди, основният между които е генцианинът (еритрицин), монотерпенови (горчиви) гликозиди, центаурин, аскорбинова и олеанолова киселини, етерично масло, смоли, слизести вещества и др.

Отглеждане
Растението е лесно за отглеждане. Подходящи за неговото отглеждане са полупланинските местности и почви, които не могат да се използват рационално за нищо друго.

Червеният кантарион няма изисквания към структурата и състава на почвата, на която ще се отглежда. Теренът предварително следва да се изоре през есента и да се култивира, за да се получи разрохкване на почвата.

Размножаване
Червеният кантарион се размножава чрез директна сеитба на семената или чрез разсад. Директната сеитба не се препоръчва поради това, че семената са изключително скъпи – 1750 евро от немската фирма Фармасаат и 16 100 щатски долара от канадската фирма Рихтерс за 1 кг семена!

Чрез разсад размножаването е многократно по-евтино и по-сигурно. Засаждането на разсада става през април-май, като броят на необходимите разсади за един декар зависи от големината на площта и начина, по който тя ще се обработва. При по-малки площи и ръчно обработване се препоръчва разсаждането да се прави на разстоятие 40 см между редовете и 15 см между растенията, което изисква около 16 000 броя растения. При по-големи площи разстоянието е 60х15 см, т.е. необходими са 11 000 растения.

Грижи през вегетацията
Растението не се нуждае нито от поливане, нито от торене и подхранване. Не се напада от болести и вредители. Единствените грижи, от които се нуждае се изразяват в две-три окопавания, като първото е непосредствено след разсаждането, с цел да не се допусне заплевеляване и заглушаване на младите растения. По време на разсаждането следва да се даде допълнителна влага на засадените разсади за да се гарантира тяхната прихващаемост.

Събиране и заготовка
Червеният кантарион започва да се бере по време на цъфтежа. Отрязва се цялата надземна част, но не по-дълга от 30 см от върха надолу, заедно с листата и цветовете, като пожълтелите и изсъхнали листа се отстраняват. Това растение се бере само при сухо и слънчево време. Стръковете се сушат, разстлани на много тънък слой върху дървени скари или хартия в сухи и проветриви помещения на сянка. Ако помещението е влажно и непроветриво, листата и стръковете пожълтяват. В никой случай да не се сушат на слънце, т.к. цветовете избледняват и стоката става непродаваема!

Дрогата се препоръчва да се суши и в сушилня, като температурата в нея не бива да надвишава 45 градуса. В сушилнята следва да се обръща няколко пъти дрогата по време на сушене, в противен случай горните пластове ще почернеят.

Сухите стръкове червен кантарион се балират по 30 кг всяка баля и могат да се съхраняват в склада 3 години.

Добиви
От един декар култивиран червен кантарион минималните добиви са 300, максималните 400 кг сухи стръкове.