ЛАЙКА
Matricaria chamomilla L.
Ботаническа характеристика
Лайката е едногодишно тревисто растение от семейство
сложноцветни. Стъблата достигат височина до 70 см, цветовете
са дребни, събрани в малки кошнички на върховете на
растенията.

Употребяема част
Събират се цветните кошнички заедно с дръжките, но не
по-дълги от 2 см - flores Мatricariae chamomillae и
стръковете - herba Matricariae chamomillae.
Световен пазар
Забелязва се тенденция към нарастване на пазара в
световен мащаб. Световното производство на сух цвят от лайка
през 1997 г. е било прибл. 500 тона, през 1998 г. – 1000
тона. Производството на синьо масло от лайка през 1998 г. е
било 5,4 тона (според USDA).
Отглеждане
В култура лайката се отглежда в Непал, Унгария,
Югославия, Чехия, Словакия, България, Украйна, Германия,
Белгия и Испания, но най-големите производители са
Аржентина, Египет, Чехия, Словакия, Унгария, Германия и
Полша.
Като търговско растение, лайката е известна с два основни
вида: немската, или още наричана унгарска лайка /Matricaria
recutita, M.chamomilla/ и английската или още известна като
романска лайка /Chamaeamelum nobile, Anthemus nobilis/. От
двата вида като комерсиален продукт доминира немската лайка,
представена от няколко сорта, като най-добрият между тях е
сорт Бодеголд /Bodegold/.
Лайката е топлолюбива и сухоустойчива култура. Расте на
всички почвени типове, но особено подходящи са алувиалните,
канелено-горските и по-леки карбонатни черноземи. Тя понася
различна реакция – от слабо кисела към неутрална до слабо
алкална (pH 6,0-7,5). Варуването на слабо киселите почви
значително увеличава добивите. Тя е едногодишно растение, но
може да се отглежда 3 години на едно място чрез
самозасяване, но този начин на размножаване не гарантира
същите добиви от цвят.
Растението има кратък вегетационен период (100-150 дни),
което позволява култивирането и на височина до 1000 метра.
Не понася преовлажняването!
Лайката е едно от най-разпространените култивирани лечебни
растения. Тя се отглежда в почти целия свят- Беларус,
Словакия, Украйна, Финландия, Молдова, Испания, от Северен
Кавказ до Южен Сибир, Египет, Етиопия, Турция, Афганистан,
Пакистан, Северна Индия, източното крайбрежие на САЩ, Куба,
Аржентина, Бразилия и Нова Зеландия. Като висококачествени
дроги са признати тези от Египет и Словакия.
Сеитбооборот
Лайката вирее добре след окопни и житни култури, като
особено добре се развива след бобовите, които оставят
почвата обогатена с азот. След лайката почвата остава силно
замърсена със семена, което налага добра зимна обработка на
почвата.
Размножаване
Размножаването на лайката става по два начина: чрез
директна сеитба и чрез разсаждане на предварително отгледан
разсад.
Засяването на семената се извършва през есента (октомври- до
средата на ноември), предзимно или напролет- (от средата на
февруари до края на март), когато почвената влажност е все
още висока. Опитът показва, че най-добри резултати има при
ранното есенно засяване с редосеялка при междуредово
разстояние от 25 до 50 см в зависимост от заплевелеността на
почвата. Дълбочината на сеитбата е 1,5 см, а сеитбената
норма - от 200 до 500 грама семена на декар.
Ако семената се засеят през интервал от 15 дни, впоследствие
е възможно да се прибира постепенно цвета, което улеснява
работата.
При пролетната сеитба цъфтежът започва през юни, като
правилото е, колкото по-късна е сеитбата, толкова по-слаба е
реколтата.
Многогодишното култивиране се практикува чрез самозасяване
на оронените при беритбата семена, но не повече от 3 години
на едно място – площите силно се заплевеляват и по-дългото
стопанисване е неефективно, т.к. силно намаляват добивите на
цвят.
Размножаването чрез разсад в България се практикува много
рядко, но в чужбина този начин се е наложил отдавна, поради
няколко причини: по-евтино е, дава гаранции за високи добиви
поради равномерността на посевите в полето и гарантира
реколтата. Директната сеитба крие доста рискове, най-вече
свързани с ниската кълняемост на семената, сравнително
дългият срок, необходим за покълването им, невъзможността да
бадат заровени в земята на по-голяма дълбочина, т.к. са
много ситни и това би забавило поникването им, а слабата
покриваемост с почва води до увеличаване риска от
преизсушаване на почвата, а оттук и невъзможността семената
да поникнат. Като правило насажденията, получени от директна
сеитба на семена са доста неравномерни, което налага
подсяване и допълнителни разходи. Съвсем не без значение е и
цената на семената. Ако сте добър стопанин, ще предпочетете
естественно семена с гарантиран произход и най-модерна
селекция, които ще ви осигурят високи добиви и качество на
стоката, а оттук и добри цени и пазари. Тези семена, внесени
от Германия, например, струват в най-добрия случай 250 ДМ за
1 кг (фирма Pharmasaat), от канадската фирма Richters те се
продават за 210 щ.д. за един килограм (сорт “Бодеголд”),
като в тези цени не влизат разходите по доставката и
сертификатите, гарантиращи техния сорт и качество.
Една съвсем проста сметка показва, че семената за директно
засяване биха стрували не по-малко от 150-160 лева за един
декар и то при условие, че производителят сам успее да си
изпише семената от чужбина, без да използва посредничество
на български търговец на семена. Към тези пари следва да се
добавят и средствата, необходими за присъщите дейности по
време на засяването – редосеялка, валиране на площите след
засяване, освен това тук е мястото да се добави и
неравномерното поникване и загуба на семена, за което стана
въпрос по-горе, големият риск от недостатъчна влага в
почвата по време на периода на покълване значително повишава
вероятността от загуба на растения и като краен резултат –
неравномерни насаждения с очакван нисък добив на висока
цена.
При размножаването чрез разсад за един декар са необходими
12500 растения, като се спазват разстоянията от 40 см между
редовете и 20 см между растенията. За разсаждането на
лайката може да се използва разсадопосадъчна машина, чийто
капацитет е 30-40 декара разсаждане за една машино/смяна, но
може да се разсажда и ръчно под колче, за което за един
декар са необходими 5 човеко/дни, като това включва и
поливането на разсада. При гарантираността на равномерното
запълване на полето и добрата реколта си струва лайката да
се размножава чрез разсад.
Грижи през вегетацията
Лайката се окопава най-малко два пъти, като първото
окопаване се извършва или след появата на първите листа (ако
се използва директната сеитба) или непосредствено след
приключване на разсаждането на разсада. Ръчното окопаване се
препоръчва само между растенията, а междуредията могат да се
обработват механизирано – това пести време и пари. Внимава
се да не се затрупват младите растения с пръст, т.к.
загиват!
Болести и неприятели
Не са наблюдавани болести и неприятели по лайката, които
биха компрометирали реколтата, особено, ако засяването се
провежда в ранни срокове. Рядко се наблюдава мана по
растенията, но като правило използването на вносни семена
почти изключва заболяването.
Торене и подхранване
Културата не изисква обилно торене с оборски тор –
максималното количество и то при необходимост, не надвишава
200 кг/декар, което се прави по време на основната
обработка. При използването на повече тор се образува
прекалено голяма зелена маса от листа и стъбла със
сравнително малко количество цветове, бедни на етерични
масла.
Във фаза разклоняване на стъблото се препоръчва торенето с
калий и при необходимост с азот и то в неголеми количества –
5-8 кг/дка от всеки вид.
Прибиране на реколтата
Прибирането става във фаза пълен цъфтеж на 50-75% от
тръбестите цветове. По-късното прибиране води до оронване на
цветовете при сушенето, а това води до намаляване на
добивите. Лайката се бере със специални лайкоберачки или със
специални комбайни, като немската “Linz III”. Събраните
цветове не бива да се държат в съдовете за бране повече от
2-3 часа, т.к. се запарват и губят своите качества.
Събирането на цветовете се прави поетапно и може да бъде 2-5
пъти, като интервалът между беритбите , при топло и сухо
време е 7-10 дни.
За получаване на етерично масло се използва цялата надземна
маса, когато всички цветове са разцъфнали, а някои от
семената вече са узрели. Растенията се окосяват или отрязват
на височина не повече от 10-15 см от повърхността на
почвата, като суровината се обработва веднага.
Най-ценно и търсено е т.нар. “синьо масло” от лайка. То се
получава чрез парна дестилация на цялата надземна свежа
маса, заедно с цъфналите цветчета, като съдържанието на
етерично масло е 0,25-1,35%.
Относителното тегло на маслото от лайка е 0,8995 до 0,9128
при 25 гр.С. Индексът му на пречупване е 1,480 до 1,5055 при
25 гр.С. Киселиността е 4-15,7 и се разтваря в 90-градусов
спирт.
Маслото от лайка съдържа много компоненти, сред които
основно хамазулен, който е около 10%..Висококачественото
масло от лайка има наситено син цвят.
Преработка на суровината
Когато лайката се отглежда за получаването на суха
дрога, се събират само цветовете. Непосредствено след
тяхното бране, цветовете се почистват от листа, дръжки и
други примеси, като това става механично на ръка и пресяване
през специални сита с диаметър на отворите 8-9 мм или през
двубарабанни сита. Сушенето започва веднага в сухи,
проветриви помещения, без достъп на пряка слънчева светлина
върху рамки. Сушенето продължава 3-5 дни.
Дрогата може да се суши и в сушилня при температура не
по-висока от 35-40 градуса с много добра вентилация. След
изсушаването дрогата се оставя за известно време на открито,
след което се опакова в кашони от велпапе, като следва добро
уплътнение на дрогата.
Добиви
Добивът на свеж цвят достига 1000-1200 кг, а на сух до
200-220 кг от декар.
След беритбата стъблата на лайката се окосяват и се изнасят,
площта се наторява и култивира. От окапалите семена поникват
нови растения,които рано през есента след падналите валежи
образуват розетка и презимуват успешно.
Съдържанието на етерично масло в лайка, сорт Бодеголд е 9%.
Пазари
Основните пазари на лайка във вид насуха дрога (цветове)
и етерично масло са Аржентина, Египет, Чехия, Словакия,
Германия, Унгария и Полша.