РЕПЕЙ
Arctium lappa L.

Ботаническа характеристика
Репеят е двугодишно тревисто растение. Коренът му е дебел, вретеновиден и разклонен. Стъблото му е изправено, високо 90-200 см, като в горната си част се разклонява. Растението цъфти от юни до октомври.



Употребяема част
Събират се корените на репея – radix Arctii lappae; radix Bardanae и много рядко листата му – folia Arctii lappae.

Съдържание
Корените на репея съдържат до 45% инулин, около 12% протеин, ситостерин, стигмастерин, до 0,17% етерично масло и др. Листата съдържат етерично масло, слизести вещества, дъбилни вещества и аскорбинова киселина.

Отглеждане
Репеят е взискателен към почвата, на която се култивира. Най-подходящи за него са дълбоките и рохкави, песъчливо-глинести почви, богати на органични вещества. Изключително неподходящи са блатистите, киселите и тежките глинести почви. Репеят изобщо не понася засушаване, особено в млада възраст. Той обаче е студоустойчив и презимува успешно и при много ниски температури. Предпочита откритите площи, но търпи известно засенчване.

Най-добрите предшественици за култивирания репей са бобовите и окопните култури, зимните житни и фуражни култури.

Подготовката на почвата е от голямо значение за добрите добиви, Дълбоката оран се прави на дълбочина 30 см веднага след жътва. След това се култивира 10-15 дни преди засаждането. Непосредствено преди засаждането площта се набраздява.

Репеят е силно отзивчив на торене. За увеличаване добивите се препоръчва едновременно с дълбоката оран да се вкарат 3 тона разложен оборски тор на един декар. Вместо разложен оборски тор може да се използва течен тор или птичи тор.

Растението се размножава чрез директно засяване на семената или предварително осигурен разсад.

Директната сеитба се препоръчва да се прави през октомври-ноември, когато има достатъчно почвена влага. Семената на репея имат много ниска кълняемост, затруднена и от твърдата им обвивка. Преди засяването се препоръчва стратифициране на семената в продължение на 2-3 месеца при ниски температури. Възможна е и пролетна сеитба, но рискът семената да не поникнат е много голям. Разходната норма при директната сеитба е 0,8-1,3 кг/дка. Цената на 1 кг семена, внесени от чужбина, т.к. у нас такива не се предлагат, е $175 без доставката и сертификата. Сеитбата се провежда с пневматична сеялка, като се спазват следните разстояния: 60 см между редовете, 10 см между растенията и на дълбочина 2-4 см, в зависимост от почвената влажност.

При предзимното засяване пониците се появяват през пролетта на следващата година.

Размножаването чрез разсад е значително по-сигурно, по-евтино и гарантиращо равномерност на насажденията. Разходната норма за един декар е 8 000 бр. разсади, които струват 150 лв. Размножаването чрез директна сеитба изисква само за семената над 350 лева! Разсадите се засаждат на разстояние 60 см между редовете и 20 см между растенията. По време на расаждането пръстта около растенията се полива обилно, с цел пълна прихващаемост на разсадите. Препоръчваме есенното (края на октомври-края на ноември) разсаждане, т.к. по този начин още през следващата есен ще се вадят корените. Ако разсадът се засади през пролетта (март-април), добиви ще има чак на следващата година през есента.

И при двата начина на размножаване през март-април се наблюдава образуване на приосновните листа и вретеновиден неразклонен корен. За около един месец се развиват и същински листа, а коренът започва интензивно да нарства на дължина и на дебелина. Цъфтежът започва през юни и продължава през цялото лято. Цветовете на растението задължително трябва да се премахват и да не се допусне семеобразуване, т.к. качеството и количеството на корените значително се влошава.

Репеят през първите 1-2 месеца расте бавно, ето защо веднага след разсаждането следва да се проведе първото окопаване. Препоръчваме ръчно окопаване само между растенията, а междуредията да се окопават с култиватор, което пести много труд и средства. През вегетацията се провеждат общо 3 окопавания и то само, ако площта е заплевелена.

След окопаванията е задължително гравитачното поливане и едновременно с него шербетуване с птичи или течен оборски тор, което значително увеличава добивите. Торът се разрежда с вода в съотношение 1:5.

Прибиране на реколтата
Ако площите са засадени с готов разсад през есента, още на следващата година през септември-октомври се вадят корените. Те се вадят с кирка или специални тесни и дълги вили или механизирано със специални скоби, предназначени за вадене на дълбоки корени. Корените са на дълбочина до 50 см. Внимава се коренът да не се прекъсне или нарани, като се препоръчва преди вадене на корените почвата да се овлажни добре.

Извадените корени се измиват добре в течаща вода без да се киснат, почистват се от останали листа и малки коренчета. По-дебелите се режат на парчета, дълги 8-10 см, нацепват се на дълго на 2-4 части. Отначало така приготвените корени се сушат на слънце, а след това се доизсушават в сухи и проветриви помещения или в сушилня при температура 40-45 градуса. Добре изсушените корени са крехки и се чупят лесно. Сухите корени се опаковат в ютени или конопени чували.

Ако репеят се отглежда като зеленчук, семената се засяват само през пролетта. Сеитбата е директна, като семената се заравят на дълбочина 1-2 см на разстояние 20 см между растенията и 25 см между редовете. По този начин на 1 кв.м. площ се отглеждат 20-30 растения. Почвата трябва да е чудесно обработена преди засяването, без наличие на плевели, но, репеят, веднъж порастнал, се превръща в мощно растение, което значително надраства плевелите и те не му пречат. Не съществуват хербициди, селекционирани специално за репея, но има окуражителни данни при употребата на хербицидите Sinbar, Stomp или Karmex.

Ако се използва като зеленчук, корените се вадят 2-3 месеца след сеитбата на семената, докато са млади и нежни. Бързорастящите сортове са напълно готови за 120 дни от засяването и затова следва сеитбата да започне през ранна пролет.

Корените имат по-добър вкус и качество, ако се вадят преди растението да е цъфнало.

Ако корените ще се използват като лечебно растение, се вадят в края на първата или началото на втората година. Мият се внимателно, разцепват се по дължина и се сушат на 40 гр.С. р

Добивите от японските сортове са много високи и възлизат на 3,9 тона/декар свежи корени. Извън Япония, например американските фермери, добиват прибл. 1000 кг свежи корени от един декар, което прави 220 кг суха дрога, но добивите могаот да достигнат и 700-900 кг суха дрога от един декар.

В света се култивират 30 000 декара репей, като не са включени площите, които са заети с отглеждане на репей в Япония. Предлагат се два вида репей: стандартен вид и японски репей, у който се наблюдава анти-туморен ефект.

Тук искаме да отделим специално внимание на един сорт репей, който е селекциониран в Япония и там той се култивира в огромни мащаби. Сортът се казва Arcitium lappa “Takinogawa” и още е известен с името “Gobo”. В родината си Япония, този сорт репей се култивира ежегодно на 14 000 хектара и от тези насаждения се добиват 180 000 тона свежи корени. Тази билкова култура в Япония се консумира в свежо състояние и като зеленчук и то в огромни количества – 140 000 тона ежегодно, 10 000 тона се използват като добавка в различни сосове и подправки, 500 тона се дехидратират, 200 тона се замразяват, а останалото количество се използва като фураж за животни.

Репеят Гобо образува огромни корени, които достигат до 80 см дължина, 2,5 см дебелина и всеки евин от тях тежи средно 350-450 грама в прясно състояние.

Напоследък в Япония се опитват да селектират нови сортове репей, които имат по-къси, но по-дебели корени, т.к. е доста трудно ваденето на дългите корени.

Другите японски сортове са: Watanabe Early, Takinogawa early, Tokiwa improved, Shirohada, Yamada Wase, Yamada Riso.

Цените на семената от японските сортове са в рамките на 220-300 щатски долара/кг.

За лечебни цели се използват семена от стандартния европейски вид, които струват 175 долара/кг.

Употреба
В традиционната медицина репеят е рекордьор в научните публикации във Великобритания, като той е една от малкото билки, внесени в официалната фармакопея на страната. Активните вещества, които се съдържат в неговите корени се приемат като едни от най-добрите вещества за пречистване на кръвта, като диуретично средство, като стимулант на жлъчката и потните жлези. Използва се при подагра, стимулира дейността на черния дроб, помага при бъбречни заболявания, ревматизъм и венерически заболявания. Отварите и екстрактите от репей имат външна и вътрешна употреба при проблеми с кожата, особено при пърхут и псориазис.

Стръковете на репея, които се режат преди цъфтежа, имат приятен вкус, подобен на вкуса на пресните аспержи. Корените са една от основните храни на японците и китайците. Консумират се младите корени, белени и сурови. Зрелите корени също могат да се консумират като храна, но трябва да се попарят след като се обелят във вряла вода, след което да се готвят. В Япония настъргват младите корени, изкисват ги в студена вода за да не потъмнеят, като водата се сменя 2-3 пъти. След това се варят. Корените и стръковете от репей могат и да се мариноват.