БЯЛ ОМАН
Inula helenium L.

Ботаническа характеристика
Белият оман е многогодишно тревисто растение с дебело, разклонено коренище, отвън тъмносиво, отвътре бледожълто. Средното тегло на едно коренище е 0,6 кг, а понякога то може да достигне тегло до 1,8 кг! От коренището излизат няколко стъбла, които достигат на височина до 2 метра и в горната си част са разклонени. Долните листа на стъблото са доста едри, дебели и продълговати по форма, назъбени по краищата. Към върха на стъблото листата издребняват.



Цветовете са жълти, събрани в кошнички с диаметър 6-7 см. Растението цъфти през юли-август.Семената му са дребни – 1000 бр.-1-1,5 грама и запазват кълняемостта си 3-4 години. Естествените му местонаходища са в Източна България, покрай реки и потоци, до 1000 м надм. височина. Култивира се в Северна Америка и някои европейски страни.

Използваема част
За лечебни цели се използват корените и коренищата на белия оман /Rhizoma et radix inulae helenii/, които се вадят напролет – през март или късно през есента – октомври-ноември.

Съдържание
Корените съдържат 1-3% етерично масло (алантово масло), в състава на което влизат алантолактон, изоланолактон и топактон, под общото название хеленин, до 40% инулин и пр., до 7% дъбилни вещества, горчиви вещества, смоли, органични киселини, пектини, слузни вещества, минерални соли и др.

При стайна температура етеричното масло от белия оман е под формата на кристали, а при 30-45 гр.С то е кафява течност, която се разтваря добре в органични разтворители и лошо във вода.

Отглеждане
В света се отглеждат в култура около 8 000 декара бял оман, от които 250 декара в Северна Америка.

Целесъобразно е белият оман да се отглежда на почви, близки до тези, в естествената им среда. Единственото условие за неговото успешно отглеждане е осигуряването на достатъчна почвена влажност, т.к. той предпочита влажните места покрай реки и потоци. Почвата следва да е отцедлива, със слънчево изложение.

Размножава се чрез предварително подготвен разсад, поради няколко причини. Първата от тях е, че белият оман не бива да се събира от естествените му местонаходища, т.к. е защитен вид. Това означава, че вегетативното му размножаване чрез разделяне на коренищата е невъзможно. Поради същата причина не бива да се събират и неговите семена. Разсад може да се произведе, като се закупят от чужбина семена. Готовият разсад се изнася на открито когато почвата е достатъчно затоплена (април-май) при разходна норма 50х50 см, т.е. 4 000 бр. за един декар.

Възможно е размножаването на белия оман чрез директна сеитба на семена. Разходната норма е 500 грама семена за един декар.

Растението започва да цъфти през втората година, като през първата образува само листа.

Почвата следва да е дълбоко изорана от есента и наторена с оборски тор по 3-4 т/дка и минерални торове, както следва: 40-50 кг суперфосфат, 20-25 кг калий на декар, внесени едновременно с дълбоката оран.

От втората година с есенното култивиране започва подхранването на насажденията с 20 кг суперфосфат и по 10 кг амониева селитра и калий на декар.

За да се поддържа плантацията и да не се унищожи след ваденето на корените е задължително семената, които падат по време на прибиране на реколтата (при изрязването на надземните части преди ваденето на корените) да се заровят в дупката, където е бил коренът, а така също и да се пазят младите коренови прорастъци.

Корените се вадят през есента на втората или пролетта на третата година, като се вадят само месестите, но не и вдървесинените корени и коренища. Колкото по-късно през есента се извадят корените, толкова по-добро ще е тяхното качество. Веднага след изваждането те се почистват от пръстта, от остатъците от стъбла и по-тънките от 1 см коренчета. Тънките коренчета могат да се използват за посадъчен материал за ново размножаване. Измитите корени се режат на парчета около 10 см, а по-дебелите се цепят. Сушат се на тънък пласт в проветриви помещения или в сушилня, в която температурата не бива да превишава 40 гр.

Белият оман се суши и съхранява отделно от други билки, т.к. им предава миризмата си!

Рандеманът е 3:1.

Изисквания към дрогата. Качествена дрога представлява парчета от корени и коренища с дължина 2-20 см, дебелина 0,5-3 см, отвън светлокафяви, отвътре жълтеникаво-кафеникави с кафеникави блестящи точки (вместилища на етерично масло). Дрогата има специфичен аромат и горчив вкус. Ако в заготвената за реализация дрога има наличие от по-малки парчета с нетипичен цвят, качеството и пада.

Добивите са 250-300 кг сухи корени от декар през втората година, като могат да достигнат до 500-700 кг сухи корени от декар.В пресните корени се съдържат 44% инулин, псевдоинулин, инуленин и алкалоиди. В надземната маса съдържанието на етерично масло е 3%. В листата се съдържа и горчивото вещество алантопикрин,а в стъковете витамин С и Е, каротин и етерично масло 3%.

Етеричното масло съдържа хеленин, алантол и прозулен и съставлява 0,5-0,6% от масата.

Използване
Дрогата и полезните вещества в нея се използват много широко в хранителната индустрия, най-вече в сладкарството, производството на вина и ликьори и безалкохолни напитки.