ЖЪЛТ КАНТАРИОН
Hypericum perforatum L.

Ботаническа характеристика
Жълтият кантарион е многогодишно коренищно растение от сем. звъникови. Стъблата са прави, към върха разклонени.Листата имат на повърхността си малки точици, поради което изглеждат като перфорирани. Точиците представляват етерично-маслени вместилища. Цветовете са жълти с точки от долната страна. Растението цъфти през цялото лято.



Употребяема част
Събират се стръковете на кантариона - hebra Hyperici perforati.

Съдържание
От връхните облистени части на растението се извлича препаратът хиперицин, а така също дъбилни вещества, етерично масло със зеленикав цвят (0,05-0,9%) и др.

Време и начин на бране
През периода на вегетация се прибират 2-3 реколти, като първата е в началото на юни, а последната през септември-октомври. Стръковете се косят с дължина не-повече от 25 см от върховете надолу в началото на фаза цъфтеж. Прецъфтелият кантарион е с ниско качество.

Сушене и рандеман
Окосените и почистени стръкове се навързват на китки и се сушат окачени на телове в проветриви и тъмни помещения. Изсушените на слънце стръкове потъмняват и губят търговските си качества. Рандеманът е 3,5:1.

Отглеждане
В България жълтият кантарион намира максимални условия за култивирано отглеждане. Той може да се култивира на всякакви почви, но предпочита глинесто-песъчливи , богати на органични вещества почви. Заблатените и кисели почви са неподходящи за отглеждането му.

Най-добрите предшественици на кантариона са зърнените, бобовите и др. фуражни култури, които оставят площта чиста от плевели.

Разсаждането на разсада на полето може да се провежда рано напролет (март-април) или късно наесен (октомври-ноември). Желателно е това да става по време на дъжд или непосредствено след него.

В един декар площ влизат около 10000 растения по схема - 10-15 см между растенията и 60-70 см между редовете.

От втората и следващата година след засаждането се наблюдава интензивно нарастване и разклоняване на коренището, което дава възможност да се образува голям брой стъбла и оформяне на туфа с диаметър до 50 см.

Икономически целесъобразно е използването на засадените площи не-повече от четири години, т.к. растенията силно се сгъстяват и започват да си пречат. След четвъртата година растенията могат да бъдат размножени вегегативно чрез разделяне на коренищата.

Добиви
През първата година на засаждането очакваните добиви са в рамките на 250 кг суха дрога или 870 кг свежа маса. През следващите години има възможност от 2-3 откоса да се получат до 550 кг суха маса от един декар. По-голямото количество суровина се получава при първия откос.