ШАПИЧЕ
Alchemilla vulgaris L.
Al. bulgarica Rothm.

Ботаническа характеристика
Шапичето е многогодишно тревисто растение от сем. Rosaceae- розоцветни. Стъблата му са разклонени в горната си част и са високи до 30 см. Растението има много голяма туфеста корона. Цветчетата му са мъхести и зелено-жълти на цвят.



Листата и по-тънките клонки са също мъхести. Най-долните листа достигат дължина до 15-45 см и широчина до 15 до 23 см. Те имат бъбрековидна форма. Коренището е тъмнокафяво и косорастящо. Цъфти през юни-август.

Използваема част
Използва се цялото растение заедно с коренищата и корените, които се изваждат през време на цъфтежа. При култивирано производство се препоръчва надземната част – стръковете /herba Alchemillae vulgaris/ да се берат отделно по време на цъфтежа, а коренищата да се вадят след узряване на семената, когато надземната част започне да завяхва.

Съдържание
Шапичето съдържа до 0,81% дъбилни вещества, фитостерин, минерални соли, захари, витамин С, смолисти вещества и др.

Агротехника
Растението, отглеждано в култура изобщо не е капризно, освен към едно – влажността на почвата. Това растение в естествената си среда предпочита влажните планински ливади с надморска височина 1000-2000 метра. Реагира много добре на наторяване с оборски тор, но във всяко друго отношение не е капризно растение.

Шапичето е силно студоустойчиво растение, което може да вирее дори зад полярната окръжност на Европа и Гренландия.

Размножава се чрез предварително произведен разсад, като за 1 дка са необходими 4 000 бр. разсади при норма 50х50 см. Препоръчително е есенното разсаждане /края на септември- средата на октомври/ поради високото съдържание на влага в почвата, необходима за доброто прихващане на разсада.

Добиви
Добивите още през първата година са в рамките на оптималното и са в рамките на 2 000- 2 200 кг свежи стръкове и 800-840 кг свежи корени.

Рандеманът на стръковете е 5:1, а на корените – 4:1.

Време и начин на бране
По време на цъфтежа растенията се жънат със сърпове стръковете, като се събира цялата надземна част.

Корените с коренищата се вадят през ранна есен, но не по-рано от края на септември месец.

Препоръчваме от една част от насаждението да не се събират стръковете, за да се даде възможност на растенията да вържат семена, които през август да се съберат. След узряването и събирането на семената може да се пристъпи към вадене на корените, което може да става механизирано с плуг или ръчно с права лопата или кирка.

Сушене и заготовка
Ожънатите стръкове се сушат на китки или насипно на сянка или в сушилня при температура 45 гр., а корените се сушат под навес на сянка или в сушилня /което се препоръчва/ в насипно състояние. Допустимата влажност в корените и стръковете е не повече от 12%. Дрогата се опакова в платнени или хартиени чували или бали и се съхранява в сухо и добре проветрявано помещение. Добре заготвените стръкове са със зелени листа и стъбла, а корените са кафявочерни.