ЖЪЛТА ИГЛИКА
Primula officinalis Jacq.
Ботаническа характеристика
Игликата е многогодишно тревисто растение без стъбло.
Коренището е късо, но с многобройни коренчета. Листата са
целокрайни или леко назъбени, лападовидни, събрани в розетка
при основата на стъблото. Цветовете, обикновено 8-10 на брой
са жълти и се образуват на дълъг, безлистен стрък. Игликата
цъфти през март-април, понякога до средата на юли.
Естествената среда на растението са горите, храсталаците,
ливадите в предпланинските и планински райони на цялата
страна с надморска височина до 2 000 м. Ето защо се
препоръчва нейното отглеждане като подкултура.
Употребяема част
За лечебни цели се използва цялото растение – цветовете
/flores Primulae officinalis/, листата /folia Primulae
officinalis/ и коренището /radix Primulae officinalis/.
Игликата съдържа: сапонин, като най-голям процент (5-10%) се
съдържа в корените, в листата – 2%, а в цветовете почти не
се съдържа, гликозиди, ензими, витамин С в голямо количество
в пресните листа и етерично масло.
Засаждане, отглеждане и прибиране
Игликата е твърде ценна за култивиране билка поради
това, че към нея се проявява постоянен търговски интерес и
най-вече поради това, че тя е в списъка на т.нар. “квотни
билки” и събирането и от гората е силно ограничено със
заповед на Министерството на околната среда и водите.
Разрешени за събиране от гората са само надземните части на
игликата, а коренът е абсолютно забранен за събиране от
естествените и местонаходища. Реализацията на дрогата,
получена от култивирана иглика е гарантирана, изхождайки от
гореспоменатите обстоятелства.
Почви
Растението не е капризно към структурата и състава на
почвата, но не препоръчваме отглеждането и на блатисти или
силно засушливи места. При всички случаи обаче, следва да се
спазват изискванията на игликата към по-сенчестите места и
затова тя следва да се отглежда като подкултура в плантация
с други основни лечебни култури, като се разсажда в
междуредията. Песъкливите почви допринасят за по-обилен
цъфтеж.
Предшественици
Игликата и в това отношение не е особено капризна. Би
трябвало да се избягват терените, заплевелени с троскот и
други многогодишни плевели, т.к. тя е ниско на височина
растение и лесно би могла да се заглуши от мощните
многогодишни плевели.
Обработки
При обработката на почвата за отглеждане на иглика няма
никакви специални изисквания. Тя напълно се задоволява с
вече направените обработки за засаждането на основната
култура.
Торене
Растението не се нуждае от специални грижи в това отношение.
Размножаване
Игликата се размножава чрез предварително отгледан разсад.
Производството на разсад за иглика е твърде сложно и
продължително мероприятие, поради което не препоръчваме на
неспециалисти да се заемат с това. Следва да се има предвид
и това, че разсадът за иглика се отглежда много дълго в
разсадника – 6 месеца, от което следва да се поръчва разсад
не по-късно от месец март, за да сте сигурни, че през
септември месец ще имате собствено насаждение с иглика.
Както вече бе изтъкнато, игликата може да се отглежда само
като подкултура, като за целта тя може да се засади на
редове в почти непосредствена близост (до 25 см) от
основните растения в плантацията с други лечебни култури или
в овощна градина, насаждения с касис и пр. култури, които
осигуряват достатъчно свободно междуредово пространство.
Да разгледаме следните примери:
1. Плантация с друга тревиста култура, например бял
риган. Основната култура е засадена на 60 см междуредово
разстояние и 25 см разстояние между растенията. Изхождайки
от факта, че белият риган на втората година от засаждането
придобива формата на туфа с диаметър около 30-40 см и
височина около 50-60 см, ние препоръчваме разсаждане на
игликата на разстояние от основното растение 30 см и между
растенията в реда 15-20 см. По този начин във всяко
междуредие на основната култура ще се засади един ред с
иглика или иначе казано в 1 декар площ ще влязат около 8
000-11 000 бр. растения.
2. Плантация, засадена с полухрастовидна култура,
например розмарин, касис, арония, лешник и пр. Междуредовото
растояние е в диапазона на 2-3 метра. Основната култура
достига в диаметър 1-1,5м. В този случай игликата би могла
да бъде засадена в два реда на отстояние от основната
култура не повече от 0,8 м от корените и 0,4 м между
редовете на самата иглика, като по този начин в един декар
биха влезли 5 000 – 6 600 броя растения иглика.
3. Овощна градина, например от ябълки. В този случай
игликата може да се засажда в цялото междуредово
пространство, като се спазват следните разстояния: 0,5 м от
основната култура, 0,4 м между редовете на игликата и 15-20
см между растенията.
Грижи за насажденията
Грижите за култивираната иглика се състоят в окопаване и
поливане едновременно с провеждането на същите дейности за
основната култура. Игликата не се нуждае от специални грижи
дори по отношение на поливането.Важната дейност е
окопаването през пролеттаq за да не се допусне масовото
заплевеляване на културата и заглушаването и от плевели.
Вредители – няма.
Прибиране на реколтата и заготовка на дрогата
Прибирането на листата започва още през първата година
на разсаждане късно през есента, а от втората година те се
събират еднократно през юни месец или по време на цъфтежа и
се сушат веднага, по възможност в сушилня за да се запази
съдържанието на витамин С в тях.
Цветовете се събират през пролетта на втората година от
разсаждането, като се берат при хубаво и сухо време.
Цветовете се берат с част от дръжките, а прецъфтелите не се
събират. Набраните цветове се сушат, разстлани на много
тънък слой върху рамка през първия ден на слънце, а след
това на сянка или в сушилня така, че да запазят хубавия си
златист цвят.Температурата в сушилнята не бива да е
по-висока от 40 градуса, т.к. цветовете лесно прегарят.
Показателен белег за доброто изсушаване на цветовете е
разтриването на плодничето между пръстите – ако то се
разтроши, цветът е добре изсушен, ако то обаче се размаже
между пръстите – следва допълнително изсушаване.
Корените се изваждат през септември-октомври на третата
година от разсаждането, почистват се, измиват се и след това
се сушат на слънце върху бетонова площадка или проветриво
помещение, задължително върху рамки или постелки от велпапе
или друг подходящ материал, но не и полиетилен. Ако времето
е влажно и не позволява такова сушене, трябва да се използва
сушилня при температура не по-висока от 40 градуса.
-
От 4 кг свежи корени се
получава 1 кг сухи;
-
От 6 кг свежи цветове се
получава 1 кг сухи;
-
От 7 кг свежи листа се
получава 1 кг сухи.
Добиви
-
Сухи листа – 115-140
кг/дка;
-
Сухи цветове- 83-100
кг/дка;
-
Сухи корени- 125-175
кг/дка.
