ЧЕРЕН ОМАН
Symphytum officinale L.
Ботаническа характеристика
Черният оман е многогодишно тревисто растение, ползващо се с
голям интерес както от страна на производителите, така и от
страна на търговците в целия свят, но у нас то не е познато
като култивирано.
Растението е силно окосмено, с разклонено, кухо и грапаво
стъбло, достигащо до височина 1 метър. Листата му са едри и
силно окосмени от долната страна. Черният оман има късо
коренище, от което излизат дебели разклонени корени, дълги
до 30 см. Цветът на корените му е тъмнокафяв до черен.
Растението цъфти през юни-юли с лилави или розово-бели
цветове, събрани в гроздове.
Използваема част
Събират се корените /radix Symphyti officinalis/ и листата
/folia Symphyti officinalis/.
Съдържание
По време на плодобразуването корените на растението съдържат
максимално количество от алкалоидите симфитоциноглосин,
лазиокарпин и циноглосин. Те съдържат още алантоин, танини,
слузни вещества и др. Стръковете съдържат глюкоалкалоида
консолидин.
Отглеждане
В света се култивират 17 000 декара черен оман, като от тях
2 400 декара в Северна Америка.В Северна Америка и
европейските страни растението се култивира масово и като
фуражно, поради високото съдържание на протеини в надземните
му части и поради високите добиви от декар площ. В тези
страни култивирането на черния оман е започнало от преди 20
години.
Растението е силно студоустойчиво.
Черният оман изисква богати и влажни почви. Неговите
естествени местонаходища са мочурливите места. Не понася
засенчване.
Размножава се като култивирано растение чрез предварително
отгледан разсад, т.к. вегетативното размножаване чрез корени
на вързастни растения изисква голямо количество посадъчен
материал, който няма как да се набави от природата.
Разсажда се през април-май, но по-подходящият срок за
разсаждане е през октомври, като за един декар открита площ
са необходими 1200 бр. разсади при разстояние 90х90 см. Ако
черният оман се размножава чрез разсади, добивите още от
първата година са много високи.
Грижите през вегетацията се свеждат до окопаване и поливане,
като се внимава в началния период на развитие да не се
допусне заплевеляване. Черният оман се нуждае от високо
съдържание на азот в почвата. Препоръчва се подхранване с
5-10 кг азотен тор/дка. Оборският тор е отличен заместител.
За по-високи добиви растението може да се подхрани и с 3 кг
фосфор и 10 кг калий/дка еднократно през вегетацията.
Болести и вредители
Не са открити сериозни болести по черния оман, но понякога
се напада от Melampsorella symphyti.
Прибиране на реколтата
Листата се берат още от първата година на засаждането на
няколко пъти през вегетацията, като се започва от
най-долните. Сушат се на сухо и проветриво сенчесто място
или в сушилня при температура 35-40 градуса.
Корените се вадят не по-рано от третата, но могат да се
извадят и на петата година от засаждането. Това става през
есента. Извадените корени се почистват, измиват и отцеждат.
След това се режат на парчета по 10 см, а дебелите се
разцепват. Подготвените по този начин корени се сушат в
проветриви помещения или в сушилня при температура 45
градуса. Сушенето на корените трябва да става бързо, защото
има опасност да се развали тяхното качество.
Ако надземните части на черния оман ще се прибират за фураж,
коситбите са минимум 3, като първата е през юни. В Минесота,
САЩ годишният добив на суха маса от декар възлиза на
400-1200 кг/дка.
Добиви
Добивите от един декар от сухи листа е 1 200 кг, а от сухи
корени – 180 кг.
