Валериана

Валериана

Valeriana officinalis L.

Ботаническа характеристика

Валерианата е многогодишно тревисто растение от сем. Валерианови. Тя образува мощно коренище, дълго 2-4 см и дебело около 2 см, с многобройни шнуровидни сочни коренови разклонения, които на дължина достигат до 10-12 см, а на дебелина 1-4мм. Стъблото е право и достига височина до 2м. Към върха то се разклонява и завършва със съцветие. Цветовете са малки, с приятен аромат, събрани в метловидно съцветие.

Биологични особености

През първата година след засяването валерианата образува розетка, а през втората формира цветоносни стъбла, цъфти и дава семена. За получаване на корени обаче валерианата трябва да се отглежда три години.

Валерианата има дълъг вегетационен период – от поникването на семената до получаването на нови семена минават 453 дни.

Тя не е чувствителна към ниските температури – не измръзва при температура -15-20 градуса, дори и до -30 градуса не се наблюдава измръзване.

Валерианата е влаголюбиво растение. Предпочита дренирани почви, но с близка подпочвена вода. Тежки, глинести, задържащи влагата почви са неподходящи за отглеждане на валерианата, т.к. корените загниват и растенията загиват. Възрастните растения издържат на продължително засушаване, но от това намалява добивът.

Валерианата е особено взискателна към плодородието на почвата. Най-големи добиви се получават от плодородни структурни черноземни почви с неутрална или алкална реакция. Добри почви за валерианата са също изсушените торфени и отводнени ливадно-блатни почви.

Агротехника

1. Сеитбообращение

Най-подходящи за нея предшественици са фуражните и зеленчуковите култури – зимни житни култури, кореноплоди, клубеноплоди, зеленчуци и фуражни култури.

2. Обработка на почвата

При валерианата основната обработка на почвата играе много важна роля за получаване на високи добиви. Основната обработна на почвата трябва да има за цел да създаде нормален водно-въздушен и хранителен режим на почвата, максимално натрупване и запазване на влагата и унищожаване на плевелите.

Обработката на почвата започва непосредствено след прибиране на предшественика, като се извършва подмятане на стърнището. Дълбоката оран да се извърши много добре – не бива да има буци и чимове. Тази обработка се извършва в края на лятото или рано през есента на 22-23см дълбочина. Няколко дни преди разсаждането през есента мястото се култивира на 10 см дълбочина, като едновременно се бранува.

3. Торене

Валерианата реагира силно на торене. Необходимите торове са: 2т оборски тор, 6 кг суперфосфат и 4,5 кг калиев фосфат на декар по време на основната обработка на почвата и 4,5 кг калиев фосфат през пролетта при междуредовата обработка.

Грижи през вегетацията

Първото окопаване се извършва веднага след засаждането на разсада, понеже при засаждането почвата се утъпква. Самото разсаждане се извършва след дъжд, а в сухо време растенията задължително се поливат след разсаждането. След образуването на листна розетка едновременно с междуредовата обработка растенията се подхранват на два пъти с азотни торове по 10-12 кг/дка. При отглеждане на валерианата от разсад растенията е възможно да образуват цветоносни стъбла още през първата година. Ако те се оставят да завържат семена, добивът на корени силно намалява. Ето защо е необходимо образуваните стъбла да се отрежат, щом достигнат височина 20-30 см. Резитбата на цветоносни стъбла се извършва 3-4 пъти през вегетационния период.

Болести и неприятели

Валерианата се напада от редица болести и неприятели. Това са: гъбите Sclerotinia sclerotiorum и Sclerotinia minor.

Болните стъбла придобиват сламеножълт цвят, листата увяхват. Корените загниват и загиват. Пораженията в плантацията от тези гъби могат да достигнат 13%. Благоприятни условия за тяхното развитие са високата въздушна и почвена влажност.

Валерианата се напада и от ръждата (Uromyces valeriana Winter), която предизвиква жълтооранжеви петна по долните листа и стъблото. Болестта се проявява на втората година. За борба с ръждата се препоръчва бордолезов разтвор веднага след появяването и и да продължи на всеки 12-15 ден в зависимост от развитието на болестта.

Друга болест е брашнестата мана. Тя напада листата, по които се появяват бели петна.

От неприятелите най-често валерианата се напада от майският бръмбар, който се появява през май, снася яйцата си в сърцевината на стъблото, вследствие на което растението увяхва и загива. Най-ефикасната борба с него е изскубването на болните растения и изгарянето им.

Насажденията с валериана могат да се третират с хербициди, но само ако сте избрали конвенционалният начин на отглеждане. Ние препоръчваме органичният начин – без употреба на хербициди.

Прибиране на корените

Изваждането на корените се извършва с плуг без отметателна дъска или с картофовадачка. Извадените корени се измиват набързо с течаща вода, без да се държат дълго във водата, понеже активните им вещества във водата бързо намаляват. След това се орязват всички надземни части до кореновата шийка, дебелите корени се разрязват на по 2-4 части, разстилат се на тънък пласт до 15 см и се оставят в продължение на 1-2 дни да просъхнат на открито или в проветриви помещения, като се разбъркват няколко пъти. Окончателното им изсушаване се извършва в сушилня при температура 35-40 градуса.

Стандарти за качество

Международните стандарти за качество на сухите корени от валериана са:

  • минимум 25% съдържание на активно вещество;
  • максимум 10% прахообразни примеси;
  • максимум 15% влажност.

Добиви

Добивите от един декар площ са в рамките на 300-370 кг сухи корени , като рандеманът е 5:1.

Важно: Цените са в лева за един брой и един сорт без ддс. Минимална поръчка 40 000 бройки или 5 дка.

 

Дейност

 

Количество/дка

 

Цена/лв

 

Сума/лв/дка

Разходи през първа година:

1.

Разсад

8 000 бр.

0,06

480,00

2.

Есенна дълбока оран

-

-

13,50

3.

Култивиране

-

-

3,50

4.

Брануване (едновременно с култивирането)

-

-

2,50

5.

Разсаждане ръчно

5 ч/д

20,00

100,00

6.

Поливане при разсаждане

-

-

10,00

7.

Окопаване четирикратно:

а) непосредствено след разсаждането;

б) след образуване на розетка;

в) трето и четвърто окопаване – при появяване на плевели

2 ч/д/дка

20,00

120,00

8.

Поливане

трикратно

15,00

45,00

9.

Орязване на цветоносни стъбла – ръчно

4 пъти х 0,5 ч/д

20,00

40,00

Всичко : 

814,50

Разходи през втора година :

10.

Окопаване двукратно:

2 ч/д/дка

20,00

80,00

11.

Поливане

трикратно

15,00

45,00

14.

Орязване на цветоносни стъбла – ръчно

4 пъти х 0,5 ч/д

20,00

40,00

15.

Вадене, миене, рязане на корени

3 ч/д

20,00

60,00

Всичко : 

225,00

ОБЩО РАЗХОДИ ЗА ДВЕТЕ ГОДИНИ : 1 039,50/дка

 

ДОБИВИ/ДКА:

1. Свежи корени – 1 200-1 500 кг

2. Сухи корени – 300-375 кг

 

ОЧАКВАНИ ПРИХОДИ : 300- 375 кг х 6,00 лв/кг сухи корени- 1 800- 2 250 лв/дка

ОЧАКВАНА ПЕЧАЛБА: 760- 1 210 лв/дка