Беладона

Беладона

Atropa belladonna L.

Ботаническа характеристика

Беладоната е многогодишно растение от семейство картофови. Подземната част на растението се състои от дълги, многоглави, разклонени корени, дебели до 6 см, отвън сиви, отвътре бели и месести. Стъблата са едногодишни, високи до 2 м. Цветовете са едри до 3 см и представляват виолетова камбанка. Растението цъфти продължително през целия период на вегетацията.

Внимание! Всички части на беладоната са силно отровни! В случай на отравяне незабавно следва да се даде лекарство, предизвикващо повръщане, както и силен, затоплен оцет или горчица, разредена с вода. Незабавно трябва да се потърси лекарска помощ за промивка на стомаха! Симптомите на отравяне с беладона са: пълна загуба на глас, тремор на крайниците и нефокусирано зрение! Конете, птиците, зайците и др.дребни гризачи не се влияят от отровата, но за кучетата и котките тя е фатална.

През първата година на засаждането се развива един вертикален разклонен корен и слаборазклонено стъбло, достигащо 60-90 см височина. През втората година започва да се развива силно разклонено мощно коренище. Стъблото в долната си част остава неразклонено, но в горната си част става вилообразно разклонено и достига 1-1,5 м височина. Долните листа достигат размери 25х12 см, като към върха на стъблото листата намаляват своя размер.Листата са разположени на 15-30 см от земята. По-младите клонки и листа са мъхести от долната си част.

Беладоната прецъфтява през септември, след което образува лъскави черни черешки, които съдържат само по няколко семенца. Тези плодове са сочни и много сладки, но са силно отровни! При култивираното отглеждане на беладоната е задължителна работата с ръкавици, особенно когато се налага докосването на плодовете и корените, които са най-отровни!

Употребяема част

Използват се корените – Radix Atropae belladonnae, листата – Folia Atropae belladonnae и стръковете – Herba Atropae belladonnae.

Растението намира широко приложение във фармацевтичната промишленост за производството на болкоуспокояващи препарати.

Засаждане, отглеждане и прибиране

Беладоната е позната в Европа, Далечния Изток и Азия. Обитава горите, като особено е разпространена по по-високите части. Култивира се в Англия и Франция.

Като култивирано растение беладоната показва голяма приспособяемост към разнообразните почвено-климатични условия, но през първата година тя има едно задължително изискване – достатъчна влажност, за да може растението добре да се развие.

Култивирането на беладона, например във Великобритания е започнало още през 16 век. До преди Първата световна война беладоната се е събирала най-вече от естествените и местонаходища предимно в Южна Европа. Великобритания е внасяла от Хърватска, Словения и Южна Унгария, като общо от тези три страни Великобритания е внасяла ежегодно по 60-100 тона сухи листа, 150-200 тона сухи корени.

Цената на сухата дрога от беладона е в пряка зависимост от съдържанието на алкалоида атропин и някои други, съдържащи се в по-малки количества вещества, като: хиосциамин, скополамин, апоатропини др. Около 0,20-1,35% от алкалоидите се синтезират в корените, 0,10-0,80% се съдържат в надземните части и 0,30-1,62% се съсредоточават предимно в листата.

Най-висок процент активни вещества в беладоната се съдържат през горещите и сухи сезони и в засушливите години, през месеците от юни до септември (в зависимост от района). Препоръчително е дрогата да започне да се събира когато растението започва да губи влага и да увяхва – точно тогава съдържанието на активните вещества е най-голямо!

Почви

Най-подходящи за беладоната са плодородните неблатисти и неосолени почви с рохкава и лека структура, незамърсени с многогодишни плевели и подпочвени води, разположени от повърхността на не повече от 2 м. Тя е отзивчива на торене, особено на азотно, благодарение на което значително се увеличава съдържанието на алкалоиди и реколтата може да се удвои. На хълмисти терени с юго-западно изложение беладоната дава изключително голям процент полезни вещества.

Ако почвата е по-варовита, увеличава се съдържанието на атропина и др. полезни вещества.

Надморската височина не е от особено значение за успешното култивиране на беладоната – тя вирее добре от 0-1800 м. надм. височина.

Предшественици

Най-добри за беладоната са житните култури или ливадната растителност.

Обработки

Основната е дълбоката 26-30 см оран, брануване и последващо култивиране до степен рохкавост на почвата.

Торене

Едновременно с дълбоката оран се вкарват минерални торове – по 6-9 кг азот, фосфор и калий/дка. Ако торовете поради някаква причина не са били внесени през пролетта, е допустимо тяхното внасяне и с пролетното култивиране. За предпочитане са гранулираните торове, които подобряват и структурата на почвата. При използването на гранулирани торове намалява два-три пъти необходимото количество.

Размножаване

Предпочитаният начин на размножаване е чрез предварително произведен разсад. Разсадът се залага през август с оглед на това, той да е готов за разсаждане на полето през октомври-ноември, когато е най-благоприятният период за разсаждане на тази култура. Разсадът се полага в лехите в хоризонтално положение на разстояние 70 см между редовете и 35 см между растенията. В един декар влизат около 4 000 растения.

Не се препоръчва директната сеитба, понеже семената на беладоната покълват за много дълъг период от време, поради изключително твърдата си обвивка, а така също и процентът кълняемост на семената е много нисък.

Ако беладоната ще се разсажда, препоръчително е пролетното разсаждане за по-студените райони и тези с по-голяма надморска височина – младите растения не понасят ниските температури. Пролетното разсаждане трябва да започне през май, тогава, когато опасността от слани е отминала. Разсадът трябва да бъде висок около 5-7 см и се разсажда обикновено след дъжд, а ако времето е сухо – на предварително полята вада. Разсадът се прихваща лесно и бързо, ако му се осигури достатъчно влага.

Грижи за насажденията – по време на вегетацията грижите се свеждат до окопаване, подхранване и напояване на всеки 15-ти ден през първата година. Окопаването се провежда 3-4 пъти годишно, като междуредовите пространства се култивират механизирано, а почвата между растенията се окопава ръчно.

До септември на първата година от разсаждането всяко растение трябва да достигне височина 60-90 см. Когато достигне тази височина, може да се пристъпи към първото събиране на листата и връхчетата, но не бива да се късат клонките и част от листата.

Преди зазимяването трябва да се отрежат стъблата на растенията на височина 30-50 см от земята, за да се даде възможност през следващата година да започне разклоняването на стъблото и значително да се увеличи листната маса.

През втората година се появяват нови клонки и коренът нараства. През април на втората година от корена започват да поникват нови издънки, които могат да се разсадят. През юни на втората година растението се отрязва на 10-15 см от земята, в периода на цъфтеж. Листата се шмулят и сушат отделно от стръка, който също се суши и продава. През септември месец ще има втора реколта.

Най-големи загуби на растения има през влажните зими.Песъкливата почва, ако се отглежда беладоната на такава, предпазва растенията от замръзване през зимата, но през лятото се нуждае от поливане.

Вредители

Беладоната се напада от цвекловата /Pegomyia hyosciami/ и беладоновата /Epithrix atropae/ муха, срещу които трябва да се води системна борба, като се използва вотексит /диптерекс/ или друг тиофосфорен препарат в пропорция 200 гр/дка. Първата изгризва паренхимата на листата, които пожълтяват и изсъхват, а втората се храни с листата, а ларвите и – с корените.

Болести:

  1. Кафяви листни петна /Alternaria /Ellis neergard f. solani/ – сивокафяви концентрични петна с големина приблизително 2 см; Борбата с това заболяване се води, като се пръска с 0,5% разтвор на пероцин; не бива да се засажда след тютюн, картофи и домати;
  2. Сухо склероцийно гниене /Sclerotium bataticola Taubenhaus/. Корените загниват и стъблото посивява. Загиналите тъкани са изпъстрени с множество точици. Борба – като горе.

Прибиране на реколтата

Зелената маса се прибира от полето във фаза масов цъфтеж до началото на плодообразуването. Най-напред се прибират листата с дръжки не по-дълги от 2 см в началото на бутонизацията и по време на цъфтежа.

Висококачествените листа трябва да са дълги 10-15 см, широки около 5-10 см, с ясно очертани жилки, отгоре следва да са кафяво-зелени, а отдолу – сиво-зелени.

Провеждат се няколко последователни беритби, като се започва от най-долните листа. При брането листата се диплят като при тютюна, за да не се запарят. Стръковете могат да се прибират и със силажокомбайн от началото на цъфтежа до плодообразуването след обирането на долните листа.

Листата и стръковете се сушат на сянка при естествени условия или в сушилня.

Листата се продават в два вида: цели и натрошени, но не по-ситни от тези на маточината.

Корените се вадят с плуг без отметателна дъска или с нож-скоба в края на лятото на третата година тогава, когато останалата надземна част на растенията завехне. Изкопаването трябва да се извършва колкото може по-дълбоко.

Корените се заготвят във вид на парчета с диаметър 10-25 мм или повече, а цветът им следва да е кафяво-сив. Те трябва да са твърди и вдървенели, да са образували пръстени, от които да излизат прорастъци, които обаче се отстраняват.

Корените се нарязват на парчета с дължина от 20-25 см, в зависимост от желанието на клиента. Цветът на качествените корени варира от бежев, кафеникав до белезникав. Съществуват три комерсиални вида корени:

а) Корен, покрит с прашец – той има мръсно бял цвят. Кората му обикновено представлява 1/7 от диаметъра, като в периферията си е жълтеникава на цвят. Обелките са оцветени в синьо, заради съдържанието на йод. Кората може да се бели;

б) Корен с роговидна форма. Той има много тъмен цвят. Напречният разрез показва, че коренът е тъмнокафяв и мазен на пипане. Кората е нацепена на повърхността, а самата тя е изградена от отделни пластове, които са с роговидна форма. В корена и кората се забелязват множество кристали с формата на зрънца с бял цвят;

в) Вдървен корен. Той представлява нещо средно между първия и втория корени. Цветът е светлокафяв или сив. При напречен разрез кората прилича на втория корен, но под нея е разположена дървовидна част, която в центъра на корена е мека и жилеста. Дървовидната част има множество жълти на цвят жилки, които имат формата на лъчи, насочени към центъра.

В свежо състояние коренът би следвало да е достигнал дължина 50 см и диаметър 5 см, едва след това би трябвало да се вади и продава. Разклоненията на корена се премахват и не се продават с основните корени, т.к. съдържат по-малко алкалоиди и търговците не ги предпочитат.

Анализите са показали, че съдържанието на алкалоиди в корените е най-високо по време на цъфтеж след навършване на три годишна възраст на растението, ето защо е препоръчително да се вадят в края на лятото.

През първата година беладоната съдържа само половината от съдържанието на атропин, а младите корени изобщо не съдържат атропин, а само хиосциамин. В младите листа процентът хиосциамин надвишава този на атропина. През втората до четвъртата година качеството на съдържаните вещества е най-високо, като то значително нараства, ако листата и корените се берат по време на цъфтеж.

В диворастящата беладона като правило се съдържат по-малко алкалоиди, отколкото в култивираната.

Сушене и рандеман

Извадените от полето корени се измиват, без да се киснат във вода и се отрязва надземната част, нарязват се на късове с дължина 8-10 см, по-дебелите се нацепват и разстилат на площадки или на рамки под навес. При по-големи количества е препоръчително сушенето в сушилня при температура 50 градуса, за да се избегне риска от мухлясване.

От 5,5 кг сурови корени се получават 1 кг сухи.

Добиви

Ако културата се отглежда като двугодишна, добивите са следните:

  • сухи листа – 120-150 кг/дка;
  • сухи стръкове – 400-450 кг/дка;
  • сухи корени – 200-250 кг/дка.

При ликвидиране на насаждението добивът от сухи корени достига 250-300 кг/дка.

Поръчка за редки видове се прави предварително, като за всеки има минимално количество. Цените се определят допълнително, в зависимост от обема на поръчаните разсади. Единични бройки не се произвеждат!

Дейност

Количество/дка

Цена/лв

Сума/ лв/дка

Разходи през първа година:

1.

Разсад

4 000 бр.

0,12

480,00

2.

Дълбока оран

-

-

13,50

3.

Дискуване

-

-

9,00

4.

Култивиране

-

-

3,50

5.

Браздене

-

-

2,50

6.

Разсаждане

5 ч/д

20,00

100,00

7.

Ръчно окопаване

2 ч/д

20,00

40,00

8.

Механизирано

окопаване – 4 пъти

-

2,50

10,00

9.

Поливане – трикратно

-

10,00

30,00

10.

Бране на стръкове и листа

2 ч/д

20,00

40,00

11.

Сушене

-

15,00

15,00

ОБЩО РАЗХОДИ ЗА ПЪРВА ГОДИНА : 743,50 лева

Разходи през втора година :

1.

Ръчно окопаване

2 ч/д

20,00

40,00

2.

Механизирано

окопаване – 4 пъти

-

2,50

10,00

3.

Поливане – трикратно

-

10,00

30,00

4.

Бране на стръкове и листа

2 ч/д

20,00

40,00

5.

Сушене

-

15,00

15,00

ОБЩО РАЗХОДИ ЗА ВТОРА ГОДИНА :  135,00 лева

Разходи през трета година :

1.

Ръчно окопаване

2 ч/д

20,00

40,00

2.

Механизирано

окопаване – 4 пъти

-

2,50

10,00

3.

Поливане – трикратно

-

10,00

30,00

4.

Бране на стръкове и листа

2 ч/д

20,00

40,00

5.

Сушене

-

15,00

15,00

6.

Вадене на корени механизирано с плуг

-

-

10,00

7.

Миене, рязане, сушене и балиране на корени

-

-

45,00

ОБЩО РАЗХОДИ ЗА ТРЕТА ГОДИНА :
190,00 лева

ОБЩО РАЗХОДИ ЗА ТРИГОДИШЕН ПЕРИОД :  1 068,50  лв/дка

ПРИХОДИ през първата година:

Сух стрък – 400 кг х 6,00 лв/кг – 2 400 лв/дка

ПРИХОДИ през втората година:

Сух стрък – 400 кг х 6,00 лв/кг – 2 400 лв/дка

ПРИХОДИ през третата година:

Сух стрък – 400 кг х 6,00 лв/кг – 2 400 лв/дка

Сух корен – 250 кг х 8,00 лв/кг – 2 000 лв./дка

ОЧАКВАНИ ПРИХОДИ за тригодишен период: 9 200 лв/дка

ОЧАКВАНА ПЕЧАЛБА за ТРИГОДИШЕН
ПЕРИОД:
8 131,50 лв/дка

СРЕДНОГОДИШНА ПЕЧАЛБА: 2 710 лв/дка